Накрая се чу плътен мъжки глас.
— Да?
— Генерал Джай Хан?
— Да.
— Обажда се Франсин Лорънс.
— Франсин Лорънс? Ти защо напускаш Ню Йорк като призрак, Франсин Лорънс? Не се обаждаш на приятелите ми. Правиш ги на глупаци. Сега те много сърдити. — Генералът не беше съвсем наясно с английския, но продължи като картечница: — Ти сега в Хонконг?
Нямаше смисъл да отрича.
— Да, в Хонконг съм.
— Сакура с теб?
— Да, при мен е.
— Говоря с нея.
— Съжалявам, но тя е много болна. Не може да разговаря с никого.
— Толкова зле, че не може да говори с генерал Джай Хан?
— Да. Много съжалявам.
— Може би твърде засрамена? — Франсин чу как генералът отпи нещо. — Сакура е лошо момиче. Твоя дъщеря?
Франсин се поколеба, после каза:
— Може би.
— Може би, ха? И аз имам може би деца. Може би много. Знаеш какво направи на мен? Открадна от мен. Шестстотин и осемдесет хиляди долара! — Гласът му загрубя. — Аз вярвам това момиче, а то предава мен. Как да го накажа? А?
— За мен е по-важно да разбера как може да се реши този въпрос — побърза да каже Франсин, за да даде друга насока на разговора.
— Ти готова платиш шестстотин и осемдесет хиляди долара за може би дете?
— Не разполагам с такива пари.
Чу как генералът отново отпива от чашата си.
— Ти много богата, госпожа Лорънс. Всички в Азия знаят твое име. Ти „нухуан“ — императрица. Ти много умна бизнесдама. Твърде умна, за да дадеш толкова много пари само за може би дете. Чуй ме, нухуан. Аз имам много може би деца. Ти имаш само едно. Само едно. За жена е различно.
Франсин замълча — не знаеше какво да отговори. Генералът каза нещо на лаоски на някого от компанията си и се разнесе силен смях. Предположи, че е заварила Джай Хан по време на разливане.
— Съобщенията за богатството ми са доста преувеличени, генерале.
— Тогава защо ми се обаждаш? Франсин възвърна самообладанието си.
— Обаждам ви се с молба да пуснете детето на Сакура.
— Дете на Сакура. Мое семейство грижи за него. Мои жени го гледат като лели.
— За него е най-добре да бъде при майка си, генерале.
— Ти мислиш, че Джай Хан дивак? — Дрезгавият глас изведнъж стана опасен. — Че направи лошо на малко момченце? Че ще го изгори? Че ще го даде на кучетата?
— Знам, че велик човек като Джай Хан не би направил зло на дете — отговори спокойно Франсин. — Ако освободите детето, готова съм да обсъдим въпроса за парите.
— Да обсъжда? — изръмжа Джай Хан.
— Генерал Джай Хан, аз съм делова жена. Не лъжа и не мамя. Но и не разговарям под натиск.
— Не обичаш натиск? Натиск още по-лош за малко дете, императрице.
— Детето не бива да пострада — отвърна остро Франсин. — Нито пък Сакура. Не трябва да бъде наказвана повече, генерале. Знам, че ви е ядосала, и тя много съжалява за това. Тя обаче вече доста пострада заради постъпката си. Предлагам ви разговор с разбирането, че тя след това ще бъде оставена да живее на спокойствие.
— Никакви разговори. Никакви преговори. — Гласът вече определено издаваше гняв. — Плащаш всичко или убивам и двамата. Разбираш ли?
— Генерале…
— Защо ми губиш времето? Мислиш, можеш пазариш с мен? Получиш намаление? Разсъждаваш като жена, нухуан! Време разсъждаваш като мъж. Плащаш или не плащаш?
В разговора се преплетоха гласове, говорещи на лаоски и тайландски. Азиатската нощ бе изпълнена с напрегнати електрически импулси.
— Ще платя — чу Франсин собствения си глас.
— Как ще платиш?
— Предлагам да изпратите в Тайланд ваши представители, заедно с детето. В Банкок има филиали на мои дружества. Доколкото знам, там имате и банка. След като видя детето, ще разреша да бъде направен банков превод за пълния размер на сумата. След като вашите банкери потвърдят получаването й, ще освободите детето.
— Почакай, нухуан.
От Слушалката се разнесе трясък. След това Франсин чу разгорещен разговор между няколко мъже.
Току-що бе казала на Джай Хан, че ще му плати шестстотин и осемдесет хиляди долара. Думи, казани по телефона. Знаеше обаче, че е направила необратима стъпка. Ако не изпълнеше обещаното, щеше да се пролее кръв. И тази кръв щеше да омърси нейните ръце.
Чу се кратък женски писък, след това вълна от музика, някаква врата се отвори и затвори. Франсин се опита да си представи обстановката. Очевидно това бе някакъв долнопробен хотел, пълен с войници и проститутки.
Най-сетне в слушалката пак се чу глас.
— Нухуан?
— Да?
— Банков превод не върши работа. Сакура откраднала пари в брой, ти плащаш пари в брой.