— Генерал Джай Хан. — Тя притисна длани и направи дълбок поклон.
— Донесе ли парите?
— В колата са, генерале.
— Колата къде?
— До бараката на Червения кръст.
Джай Хан даде някаква заповед и двама от хората му се затичаха към колата. Той огледа Франсин от глава до пети, като продължаваше да се хили като тигър.
— Ти прекрасна дама, а аз си мислех, стара и белокоса. — С движение на пръстите си се опита да изобрази бръчки.
— Вече не съм млада, генерале.
— Ти млада! — възрази й той и се заля от смях. Дори не погледна към Сакура. — Ти — силна. Може би помогнеш на Джай Хан да бие комунистите?
— Джай Хан едва ли се нуждае от помощта на жени — отвърна Франсин с мила усмивка.
— Лаос харесва ли ти?
— Лаос е много красива страна — отвърна Франсин.
Той кимна.
— Да. Много красива.
На пагоните си имаше генералски звезди, но останалото от униформата и личността му бе подвеждащо обикновено.
— Когато разбием комунисти, Лаос стане велика нация.
Хората му се върнаха с алуминиевите куфари. Той даде още една заповед. Хората му се опитаха да отворят куфарите, но не можаха да се справят със сложните ключалки.
— Позволете ми — предложи услугите си Мънро и отвори двата куфара. Джай Хан хвърли кратък поглед върху дебелите пачки банкноти и каза:
— Добре. Ти — умна жена, нухуан. После се извърна към Сакура.
— А сега ред на Сакура да плаща.
До този момент Мънро бе наблюдавал Джай Хан с възхищение. Дребният наперен генерал бе запазил усмивката си, въпреки че едва ли не половината армия на Виетконг се бе разположила на съседния хълм. Човекът излъчваше характер и воля. Видя обаче как Джай Хан погледна Сакура. Тя не отмести поглед. Очите й и устата й не разкриваха нищо. Пулсът на Мънро внезапно се ускори.
Видя как Джай Хан замахна с ръка и зашлеви Сакура с все сила по лицето.
Ръката на Мънро вече бе стиснала дръжката на колта в якето му, но друга ръка стисна неговата като стоманени клещи. Бе Макфадън.
— Не се прави на идиот — изсъска той. — Ако досега сте все още живи, дължите го само на късмета си. От удара Сакура се олюля и насмалко не падна. С усилие се изправи и отново погледна Джай Хан в лицето.
— Кучка! Курва! — Той я зашлеви отново по другата страна и тя пак се олюля. От полузаздравялата рана на ухото й потече кръв.
Франсин се опита да направи крачка напред, но Клайв не й позволи. Тримата военни на масата наблюдаваха ставащото с безизразни лица. Единствено пръстите на старата жена продължиха да мърдат като паяци и да мачкат лепкавия ориз.
Сакура пак се изправи пред Джай Хан. Дишаше учестено.
Той пак я удари и този път Сакура падна на колене.
Главата й се люшна и косата й закри лицето й. Бавно тя успя отново да се изправи, този път със затворени очи. Сякаш в кошмарен сън, Мънро видя как от лицето й, между носа и ухото, започна да се стича кръв и да кваси ризата й. Върху скулата й имаше дълбока рана. Джай Хан носеше тежък златен пръстен, който бе пробил триъгълна рана в плътта й.
Джай Хан отново я удари по другата страна на лицето. Сакура се завъртя като парцалена кукла и безсилно се строполи на земята. До този момент не бе издала и звук, но сега започна тихо да стене и пръстите й задращиха пръстта. Мънро разбра, че тя се опитва пак да се изправи. В пълно мълчание всички проследиха как тя се мъчи да коленичи. Кръвта от лицето й се стичаше върху земята.
Джай Хан разтриваше кокалчетата на ръцете си, въртеше златния си пръстен и не откъсваше поглед от нея.
„Моля те, не се изправяй — помоли я мислено изпълненият с болка Мънро. — Моля те, не се изправяй.“ Не можеше да разбере дали упоритият й отказ да остане просната на земята впечатлява Джай Хан, или го озверява още повече.
Измъчената Сакура накара тялото си да й се подчини. Като се олюляваше, успя да се изправи на колене. С рязко движение Джай Хан я сграбчи за косата и я изправи на крака. След това размаха пръст пред лицето й и изкрещя.
— Аз ти вярвах! Аз ти вярвах! Аз ти вярвах!
— Много съжалявам. — Всички чуха шепота й. Устата й бе пълна с кръв. — Много съжалявам.
— Съжалението не е достатъчно. — Джай Хан извади сгъваем нож. — Сега ще платиш.
Кръвта на Мънро се вледени. Сърцето му спря да бие. Дробовете му се изпразниха от въздух. Франсин внезапно тръгна напред и преди да успеят да й попречат, заслони с тялото си Сакура и застана пред ножа на Джай Хан. — Не — тихо каза тя.
На лицето на Джай Хан се появи свирепа усмивка.
— Аз няма да я убия. Ще получиш дъщеря си. Обаче ще я бележа.
— Не. Вече достатъчно я наранихте, генерале. Джай Хан я погледна гневно.
— Махай се!
— Махни се, Франсин — каза и Сакура. — Нека направи каквото иска. Нали затова дойдох тук.