Выбрать главу

Селуянов изпитваше някакво дразнещо чувство — нещо като вина пред Настя Каменская. Тя търсеше своя престъпник, а намери съвсем друг, за издирването на когото щеше да се отчете той, Селуянов. Е, Николай ще се отчете, а Настя ще продължава да се мъчи със своя любител на маргинализирани хора. Той искрено искаше да помогне някак, но не знаеше как. Единственото, което можеше да направи, беше да се опита да изясни до последната подробност всичко около Шувалов. Ами ако се окаже, че той е убивал не само наркомани? Та нали има мотив, има, не е забравил той милиционерите, погубили сина му, не е забравил следователя Образцова. Или я е забравил? Не, не я е забравил, цялата вечер след арестуването му Костя Олшански го разпитва по този въпрос.

Както тичаше, Николай внезапно и рязко спря. Да, Олшански го разпитва, но нали Шувалов нищо не си е признал. Той се е съгласявал само с всичко, свързано с оръжието, но не е казал нито дума повече. Разбира се, Олшански му е задавал въпроси за следователя Образцова и за подробности около гибелта на сина му и Шувалов е отговарял на тях спокойно и обстойно, но нито веднъж не е показал, че изпитва към Татяна някакви особени чувства. Казал е точно толкова, колкото би казал всеки изгубил сина си баща на негово място.

Абсолютно очевидно е, че Виктор Петрович Шувалов е престъпник хладнокръвен и предвидлив, пресметлив и опасен. Олшански го задържа за седемдесет и два часа по подозрение в убийствата на бездомниците и изпрати оръжието за експертиза. Експертизата показа, че бездомниците не са били убити с този пистолет, и Шувалов скоро щеше да бъде освободен, тъй като законът не предвижда лишаване от свобода само заради незаконно притежание на оръжие. Именно в този момент изплува информацията на Аска за пистолета, който си купил и дянал неизвестно къде първият от убитите наркомани, а дойде и заключението от гилзогеката: следите по изстреляните гилзи, получени по време на контролната стрелба с иззетия пистолет „Ческа Збройовка“, са идентични със следите по гилзите, намерени близо до труповете на наркоманите. Делото за убийствата на наркоманите се бе водило от друг следовател, именно той издаде ново постановление за задържане на Шувалов. За още три денонощия. А после ще видим.

Сега с Виктор Петрович се занимаваше следователят Пашутин — свадлив дядка, който бе започнал да работи май едва ли не по Сталиново време, с една дума, толкова отдавна, че хората дори и не живеят толкова дълго. Пашутин яростно мразеше демократичните промени и всички адвокати, взети заедно, и потреперваше от думите „оправдателна присъда“. Не знаеше жал към престъпниците и дори май не беше способен на обикновено човешко съчувствие. Но трябваше да му се признае, че бе необикновено педантичен. Беше безполезно да се подхвърлят на Пашутин каквито и да било съмнения от рода на „а може да не е той“, такива съмнения му бяха чужди, за сметка на това можеше да му се позвъни дори посреднощ с предложения като: „А защо не пробваме да го свържем с други престъпления?“. Никой не разбираше защо Пашутин още не се е пенсионирал, но всички бяха единодушни, че при днешната ситуация още един човек няма да бъде излишен, особено квалифициран кадър като него. По-добре да е свадлив и страдащ от обвинителен уклон стар следовател, който знае наизуст и официалното законодателство, и реалната практика, отколкото млад, неопитен абсолвент, който още не умее да работи и което е най-лошото — не иска да се учи. Дали защото смята, че е достатъчно грамотен, или пък защото изобщо не възнамерява да се заседава дълго в този кабинет.

Да, Пашутин със сигурност ще сподели съображенията на Селуянов. Кой е казал, че ако един човек извършва серия престъпления, не може да извърши и друга? Защо те от самото начало си втълпиха, че престъпникът, който убива бездомниците и получи прякора Шегаджията, и престъпникът, който застрелва наркомани, са различни хора? С оръжието работите не паснаха, така ли? Ами че той може да е имал два пистолета: с единия да е гърмял по наркоманите, а с другия — по бездомниците. Успял е да скрие единия пистолет, а с втория го хванаха. Защо това да е невъзможно? Възможно е.