И с мотива се получава логично, макар и сложно, но нали Виктор Петрович Шувалов е доста сложна личност. Убива наркомани, защото заради наркотици е изгубил цялото си семейство. Един учен от университет няма допирни точки с наркотрафикантите, не знае как и къде да ги търси, освен това наркотрафикантите много приличат на всички едри бизнесмени, тоест имат охрана и система за безопасност, дори за професионален килър не е лесно да убие такъв човек, камо ли пък за кротък интелигент. А виж, изгубили остатъците от интелекта си самотни наркомани се убиват много по-лесно. И Шувалов е тръгнал именно по този път, за да даде израз на омразата си към дрогата и към всички, които са свързани с нея.
А бездомниците Виктор Петрович убива изключително за да отмъсти на следователя Образцова, по чиято вина, както смята той, е загинал неговият шестнайсетгодишен син. Умишлено я държи в страх, като оставя бележки и показва, че не е забравил Татяна и с всяко ново престъпление се приближава към нея. Последната бележка, оставена край тялото на Валентин Казарян, беше твърде красноречива. Убийствата на бездомниците са едно внимателно обмислено перфидно отмъщение — жестоко, бавно и мъчително. Именно затова е избрано друго оръжие за тези убийства и самият стил на извършването на престъпленията е принципно друг. Оттук и чуждите отпечатъци, и чуждият почерк. Шувалов разбира, че за престъпленията, насочени срещу следователя Образцова, ще заподозрат именно него, и затова взема предпазни мерки. Затова държи оръжието по-далеч от себе си. А за убийствата на наркоманите никой никога няма да го заподозре. Едва ли някой би свързал две толкова различни една от друга серии убийства. Добре го е преценил, не ще и дума.
Идеите на Селуянов допаднаха на Пашутин. Той доволно потриваше сухите си ръчички и кимаше одобрително.
— Разбрахме се — приключи разговора следователят, — аз ще се заема с обкръжението на Шувалов, особено с неговичката, тя със сигурност му е съучастница или най-малкото е в течение. А ти започвай да действаш по своите канали. Да видим какво ще излезе.
След половин час Николай вече звънеше на всички нужни телефони, търсеше необходимите хора и съгласуваше провеждането на разработка по отношение на задържания Шувалов. Първият, на когото се обади, беше Сергей Зарубин.
— Серьога, знам, че ти си най-добрият приятел на всички бездомници от Москва и областта — бодро подзе той.
— И на проститутките — добави Зарубин. — Какво искаш?
— Човек в килия. С вид на бездомник и със съответното поведение.
— Може да стане. Виж, ако ми беше поискал съдържателка на публичен дом, можеше да имам проблеми. И какво ще искаш от моя човек?
— Искам да преслуша господин Шувалов по въпроса за отношението му към бездомниците и лично към Татяна Григоревна Образцова.
— Яснооо — проточи Сергей. — Загриза те съвестта, а?
— Не се прави на много умен, когато говориш с по-възрастни — парира го Селуянов.
Зарубин
Човекът, когото Сергей Зарубин използваше за вътрешножилищни разработки във временния арест, имаше странния прякор Принтера. Модерната думичка му се беше лепнала преди три години, пръв я използва като негов прякор един млад компютърен специалист, задържан за изнасилване. Станало така, защото Принтера, който тогава се наричал просто Митка Сичов, почти на всяка реплика към него отговарял по един и същ начин:
— Дай една хилядарка за цигари.
— Аз парите не ги печатам.
— Дай една цигарка.
— Да не ги печатам случайно, и моите са малко.
— Какво дават днес по телевизията?
— Вестниците не ги печатам аз.
И така нататък. Свръхсексуалният компютърджия, който се озовал в една килия със Сичов, реагирал бързо:
— Ей, ти, печатарска машина такава, ти принтер ли си?
И прякорът му останал веднъж завинаги. Принтера беше природно интелигентен и макар че искрено обичаше пийването, не губеше ясния си ум и силната си памет. Когато се отчиташе пред Зарубин след излизането от килията, предаваше диалозите си с другите задържани почти дословно, без да изпуска или преиначава нещо, което беше особено ценно. Защото човек като него в такава ситуация е единственият източник на информация, оперативните работници ще губят време и сили, за да я проверят, и е недопустимо всичко да отиде на вятъра само защото човекът си е измислил нещо.