Позволих си това само един път, но този един път се оказа достатъчен, та татенцето да ми се махне от главата. Вероятно съм бил доста убедителен.
Глава 14.
Каменская
Честит Ден на милицията, Анастасия Павловна. Честит четвърти труп. Да, празникът се получи супер. Значи все пак мишената не е Татяна…
Тя се срамуваше, но с всички сили се стараеше да пропъди тази мисъл и да измисли още някакъв вариант, обясняващ поведението на престъпника. Защо толкова решително заяви на Зарубин, че търсеният убиец Шегаджията не е Шувалов? Само защото новото престъпление на Шегаджията е било извършено, докато Виктор Петрович беше в ареста. Банална ситуация, която се е случвала хиляди пъти в живота и е описвана в безброй книги. Но ако допуснем, че Сергей е прав и Шувалов има отношение към убийствата на бездомниците…
По дяволите, защо тях? Нима Надежда Старостенко е била бездомна? Не, тя е имала собствено самостоятелно жилище. Да, не е работела, да, много е пиела и е водела твърде разпилян личен живот, но местожителство е имала. Казарян? Можем да се съгласим, че той не е имал дом, както и регистрация. Живеел е в лагера, който е охранявал, но това е временна работа, от която всеки момент биха могли да го освободят, и тогава пазачът с пълно основание можеше да се смята за бездомник. Единственият истински бездомник е бил само Генадий Лукин, или Лишея. По-правилно би било да кажем, че Шегаджията избира декласирани елементи. Впрочем възможно е Серьожа Зарубин да не е далеч от истината: Казарян да е загинал само защото е дружал с бездомници и ги е пускал да нощуват при него.
Но четвъртата жертва на Шегаджията пак изпадаше от тази категория. Самотна старица, живееща от дълги години с четирите си котки, грохнала, почти безпомощна.
Вече, кажи-речи, нямала сили за нищо, стигали й само веднъж на няколко дни бавно да се дотътри до магазина, да купи храна за себе си и за котките. Не можела да прави нищо друго, включително и да почиства жилището си. Там така воняло, че милиционерите, които правели оглед на местопрестъплението, едва се сдържали да не повърнат. Този път Шегаджията не бил оставил пари за погребение, ограничил се само с бележка и традиционната рибка с кукличка. Досвидяло ли му се е? Или парите му са свършили? Нещо е започнал да изневерява на себе си…
Потънала в размислите си и без да забелязва нищо наоколо, Настя стигна до дома си. Настроението й беше толкова непразнично, че тя дори не обърна внимание на апетитните миризми, изпълнили стълбищната площадка пред гарсониерата. И едва когато отвори вратата, разбра, че е пристигнал Чистяков. И май не само той.
— Настенка!
От кухнята изхвръкна Даша и се хвърли на врата й.
— Честит празник! Желаем ти всичко най-най и още повече! Бързо се събличай, чакаме те за вечеря!
Настя се насили да се усмихне и разцелува снаха си.
— Дашуня, ти продължаваш да хубавееш, като погазваш всички природни закони — пошегува се тя. — На петдесет години ще изглеждаш като първокласничка.
Съблече си якето, събу обувките и си проправи път до стаята. На масата до компютъра се кипреха неземно красив букет от някакви екзотични цветя и голям ярък пакет. Брат й — Саша, клечеше пред видеото и нещо бърникаше в него. Настя отиде при брат си и ласкаво разроши косата му.
— Привет, какво правиш?
— Поправям тук. Нещо звукът не е в ред. Не си ли забелязала?
— Не. А къде е професорът?
— Изтича до денонощния, нямал вкъщи някаква съставка за соса. — Саша завинти нещо с отвертката и включи плейъра. — Ето, сега е добре. Чувстваш ли разликата?
Настя не почувства разликата, тя просто не си спомняше какъв е бил звукът по-рано, но от учтивост излъга:
— Разбира се! Санка Златната ръчичка, това си ти.
Саша бавно се надигна, разкърши рамене и прегърна сестра си.
— Докато мъжа ти го няма, ще ти задам един неприличен въпрос. Може ли?
— Задавай — разреши тя.