— Е, прекрасно. И можеш да бъдеш сигурен, че непременно ще я потърсим от теб, когато наистина ни е нужна. Граждани роднини, предлагам да пием за нашата милиционерска дама, тя днес има празник и не бива да забравяме това!
Чистяков решително показа, че няма намерение да развива тази тема. Настя му беше благодарна, задето неприятният разговор секна, едва започнал. Тя не би могла да не участва в него, това би изглеждало неприлично, а не й се искаше да участва. Не й се искаше да участва в каквото и да било и Настя изпитваше смътно чувство на вина, задето й тежеше общуването с близките й хора. Саша и Дашуня искрено бяха искали да й доставят радост, бяха й купили цветя и подарък, бяха дошли да й честитят празника, а на нея това не й беше нужно. Не изобщо, а именно сега, в този ден, днес. Защото днес Шегаджията бе направил поредната стъпка напред. Към нея.
„Приближавам се към теб, скъпа“.
Беше я предупредил за това преди седмица. Нея, а не Татяна. А тя не бе разбрала, бе пропъждала тази мисъл, беше й по-лесно да мисли, че Шегаджията не се обръща към нея. А днес той го заяви направо и любезно се поинтересува:
„Как си, скъпа?“
Ставаше все по-нагъл.
— Как си, скъпа?
Настя потрепери и изтърва вилицата, огледа се като подгонено животно. Но не ставаше нищо страшно — до нея седеше Дашенка и я гледаше със своята изумителна, огряваща всичко наоколо усмивка.
— Попитах те как си — повтори шепнешком тя. — От какво се уплаши толкова?
— А… Нищо… — Настя надмогна себе си и се постара да говори с нормален тон. — Бях се замислила. Просто се бях замислила. Всичко е наред, Дашунчик.
— Не ме лъжи — отново шепнешком отвърна Даша. — Можеш да излъжеш брат си, но не и мен. Надушвам те от цял километър. Неприятности ли имаш?
— Ъхъ — смънка Настя, като се престори, че избира от голямата чиния парче кекс. — Нищо особено, обикновени служебни неприятности. Не бери грижа. По-добре ми разкажи как е племенникът ми? Расте ли?
— Децата винаги растат — тихо и бавно каза Даша, — а ти не ме будалкай. Май не биваше да идваме днес, а? Ти не си в настроение, не ти е до нас, а и Саша с тези приказки за пари… Предупредих го, че ще се обидите, но той не ме послуша.
— Защо говориш така, Дашенка, лястовичке моя, страшно се радвам, че ви виждам, и ми е много приятно, че сте се сетили за моя празник и сте дошли да ми честитите. Наистина, честна пионерска!
Настя се стараеше думите й да звучат колкото може по-искрено, дори се опитваше сама да си повярва, но не успяваше. И естествено и Даша не й повярва.
— Дори не погледна подаръка ни — каза тя укорително. — А ние толкова се старахме, цял месец го събирахме. Готвехме се…
— Господи, че какъв ще е този подарък, дето трябва да се събира цял месец? Да не е някой конструктор? — засмя се Настя и сама се изненада от способността си да се смее.
— Ако ти е интересно, иди и виж — обади се Алексей. — Аз например вече огледах това пиршество на интелектуалния труд.
— Да не си посмял да се присмиваш — тутакси пламенно реагира Даша, — какво, като на теб не ти харесва. Ти имаш друг вкус. А на Настя ще й хареса, знам. Подаръкът е за нея, не е за теб.
— Ама моля ти се, Дашуня, нима се присмивам? Аз ридая. И ужасено си скубя косите. Не стига, че нашата детективка по цял ден се разправя с убийци и трупове, не стига, че мъкне от службата си вкъщи разни криминални книжа, не стига, че заедно с хартийките мъкне и мислите си, които предъвква по цяла нощ, ами сега ще имаме кървави сцени и смърт дори по телевизора. Моята крехка научна душа няма да понесе това.
Настя виждаше, че мъжът й се майтапи, но очите му са сериозни. Нима наистина нейната работа с безкрайните си трагедии, смърт и ужас е толкова непоносима за него? Но не, какви ти ужаси, обикновена ежедневна рутина, лудите маниаци, които разчленяват трупове на дечица, или истински сложните убийци с неразбираеми, „заплетени“ мотиви — като сегашния Шегаджия, далеч не са толкова много, тя предимно си има работа с престъпници, които си делят власт или пари, което всъщност е едно и също.
Но Дашка е права, че Настя се държи неприлично. Трябва да се раздвижи, да се усмихне, да се включи в разговора и между другото да отиде да види подаръка и да му се порадва пред всички.
Тя се измъкна от масата и като стъпваше внимателно, стигна до стаята. В яркия пакет до букета имаше видеокасети. Точно десет. По етикетите личеше, че някои филми са преведени на руски, а други са на езика на оригинала — английски или френски. Настя бързо прегледа анотациите. Да, Саша и Дашенка знаеха как да я зарадват! Всички филми бяха криминални, но не екшъни за борбата срещу наркобизнеса или терористите, а трилъри за серийни убийци.