Тя отдавна беше стигнала до убеждението, че „всичко вече се е случвало някога“. Човешкият живот е богат и разнообразен в проявленията си, но броят на осите, на които се нанизват тези проявления, все пак е ограничен. Този брой не е чак толкова малък, но не е и нескончаем. И тъй като човечеството съществува от много хиляди години, всички тези оси са се проявявали по много пъти и са били описани и в документалната литература, и в художественото творчество. Осите — това са желанията, стремежите, подбудите, страстите. Осите са мотивите. А една стара истина гласи: намери мотива и ще намериш убиеца. Ето защо Настя изпитваше остър интерес към всичко, измислено от фантазията на творците, относно мотивите за убийства, особено относно патологичните мотиви. Тя твърдо знаеше: всяко престъпление, с което се сблъсква, има ос, вече описана някъде. И смяташе, че колкото повече знае за вече измисленото, толкова по-лесно ще й бъде да се ориентира в това, което съществува в реалността.
— Благодаря ви, милички — каза тя искрено, когато се върна в кухнята, — направили сте ми страхотен подарък.
„Хем точно по темата — добави тя мислено, — защото Шегаджията много ми напомня луд сериен убиец“.
Но не биваше да казва това на глас: чувствителната Дашка, както винаги, щеше да се уплаши до смърт, а дейният й брат Саша веднага щеше да започне да предлага помощта си във вид на охрана, платена естествено от самия него. Все пак любопитна порода хора са богатите бизнесмени! Някои от тях, в частност Саша, си мислят, че парите могат да решат всеки проблем. По-точно, не е така: те си мислят, че още щом възникне проблем, веднага трябва да се предприемат опити той да бъде решен с помощта на парите. Нещо да се купи, плати, откупи и така нататък. А може и да са прави? Може парите наистина да могат да решат всичко и да разплетат всякаква ситуация? Не, от смъртта човек не може да се откупи.
Настя така и не успя да превъзмогне лошото си настроение и празничната вечер бе провалена. Беше й неудобно пред роднините й, мъчно й беше заради труда, положен от Льошка, за подготвянето на празничната вечеря, но тя нищо не можеше да направи. В ушите й постоянно звучеше нечий приглушен глас: „Приближавам се към теб, скъпа“.
На сутринта тя стана с натежала глава, но напълно ясно съзнание, в което се открои мисълта: Виктор Петровия Шувалов има съучастник. Престъпленията са били измислени от Шувалов, но са били осъществявани от двама души. Именно затова четвъртото убийство на Шегаджията е било извършено, докато Шувалов се намираше в ареста. Този факт на пръв поглед навежда на мисълта, че Виктор Петровия не е свързан с тези убийства, и се е предполагало, че милиционерите ще се хванат на тази въдица.
„Ами бележката?“ — веднага се запита Настя. Бележката на италиански недвусмислено показваше, че втората серия убийства няма отношение към Татяна. Какво пък, ловък ход, за да се отклони вниманието на детективите и да се насочи към Каменская. Щом мишената е Каменская, значи не е Образцова. Щом не е Образцова — значи убиецът не е Шувалов. Хитро.
Доценко
Неизвестно защо, той беше сигурен, че ако направи предложение на Ира Милованова, тя няма да му откаже. Е, как може да му откаже, като с просто око се вижда, че двамата са създадени един за друг? Тя да не би да е сляпа! Ето защо Михаил методично, доколкото му позволяваше работата, продължаваше да я ухажва, смятайки, че това е необходим етап, без който не може да се мине в едно прилично общество, и без нито за миг да се съмнява, че Ира е на същото мнение по въпроса. Разбира се, историята познава и други факти. Ето например Стасов е направил предложение на Татяна само седмица след запознаването им, вярно, отначало тя отказала, но след три седмици се съгласила. И през две от тези три седмици те живели заедно. Но Стасов и Таня са съвсем друго нещо, по това време Владислав вече се е бил женил веднъж, а Татяна преди него е била омъжвана цели два пъти. Те са хора опитни, при тях всичко става по-просто. А Михаил и Ирочка трябва да спазват установените правила.
От няколко дни на Доценко му стана навик да се обажда на Ира сутрин, още със събуждането, макар че не можеше да й каже нищо съществено. Текстът беше горе-долу един и същ: