— Лелеее — учуди се Доценко, — а вие какво й отговорихте?
— Предложих й да направя генерално почистване — поне веднъж, безплатно. Не ме затруднява, жилището на Фирсова не е голямо, щях да свърша работата за половин ден.
— А тя?
— Отказа. И то с такъв тон, сякаш не аз й предлагам, а обратното — като че ли искам тя да ми почисти. Знаете ли, после дълго мислих: да не би да съм сторила нещо неприлично? Защото тя ме изгледа много злобно.
— Странна дама — въздъхна Доценко. — Не разбирам защо е реагирала толкова болезнено. А от разговора с нея не подразбрахте ли каква е причината? Дали наистина се е страхувала от крадци? Защото вие определено не сте крадла, вие сте съседка, а тя пак не е приела помощта ви.
— Именно, затова не разбирам — кимна в знак на съгласие жената. — Стори ми се, че Фирсова малко не е в ред.
Михаил се напрегна.
— Защо така? Нещо ви се видя странно ли?
— Не че странно… Стори ми се, че си говори сама. Разбирате ли, когато отказа предложението ми, промърмори нещо неразбираемо, нещо за някаква Нюрка. Затова си помислих, че не е в ред.
— Какво каза за тая Нюрка? Какво конкретно? — настояваше Миша.
— Че щяла да си намери майстора. Нещо такова.
— Ако обичате, много ви моля, възпроизведете цялата фраза.
— Е, не я помня…
— Ами колкото си я спомняте.
Жената се замисли, отмести поглед надясно, докато си припомняше.
— Сега… А тая кучка Нюрка ще си намери майстора.
— А коя е тази Нюрка? — попита Доценко.
— Та откъде да знам аз? — искрено се учуди съседката. — Затова точно си помислих, че тя нещо не е в ред.
„Нюрка, Нюра, Нюрочка…“ — тананикаше си мислено Доценко, докато се прибираше към „Петровка“. Когато влезе в кабинета си, първо звънна на Ирочка, размени с нея няколко дежурни фрази, веднага се развесели и отиде при Каменская.
— От подробните разговори със съседите се изясни, че старата Фирсова споменавала с лошо някоя си Нюра, тоест Ана, при това я е споменавала в контекст за пълна невъзможност да пуска в дома си чужди хора, защото непременно ще я оберат — весело докладва той.
Настя седеше зад бюрото си, вяла и равнодушна към всичко. Беше я притиснала незнайно откъде взела се апатия, която бе обвила мозъка й с плътна мъгла и като тежки вериги бе увиснала на ръцете и краката й.
— Нюра ли? — тъпо повтори тя. — И коя е тя?
— Доколкото разбирам, бившата снаха на Фирсова — Ана Николаевна Фирсова. Наистина те вече двайсетина години не живеят заедно, откак Ана Николаевна се е развела със сина на Фирсова, но е напълно възможно да са поддържали някаква връзка. Но ако съдим по това колко топло и с каква обич е говорела Серафима Антоновна за снаха си, двете са били в сериозен конфликт и по всяка вероятност — немного отдавна. Поне има шанс Ана Фирсова да знае за свекърва си малко повече от съседите от блока. Анастасия Павловна, да не сте болна? — загрижено попита Доценко.
Тя с усилие вдигна глава и погледна Миша.
— Болна ли? Защо? Не, здрава съм.
— Не приличате на себе си. Случило ли ви се е нещо?
— Не, всичко е наред.
Гласът й беше монотонен и неизразителен и по-ясно от всякакви думи говореше, че, разбира се, не всичко й е на ред. Но Доценко не започна да я разпитва. Първо, това е неприлично, и второ… Второ, на него му беше много по-приятно и интересно да си мисли за Ирина.
Зарубин
Планът беше прост като описание, но далеч не лесен за изпълнение. Сергей Зарубин трябваше най-внимателно да проучи всички познати на Виктор Петрович Шувалов, докато на Миша Доценко бе възложено да намери максимално възможен брой хора от обкръжението на Валентин Казарян и Серафима Антоновна Фирсова. Тези два кръга трябваше да се пресекат някъде. Непременно трябваше. И тогава с цялата си пълнота и красота щеше да се очертае картината на връзката между двете серии убийства. Шувалов е наел човек, който да извършва престъпления от името на Шегаджията, този човек е още на свобода, напълно е възможно дори да не знае, че работодателят му е арестуван. В края на краищата дори Казарян, да не говорим за Надка Танцьорката и Лишея, може да е бил намерен случайно, но старицата Фирсова — в никакъв случай. Трудно е да се предположи, че някой злосторник обикаля улиците, заговаря хората и ги разпитва къде наблизо живеят самотни безпомощни бабички. А и със самата Фирсова, както излиза от думите на съседите, човек не може да се запознае просто така, в магазина или пред входа: Серафима Антоновна не е била доверчив човек. Човекът, който я е посетил, е трябвало да знае какво и как да й каже, за да го пусне тя в жилището си. Но най-важното — той е трябвало да знае при кого и къде да отиде. Това означава, че или Шувалов, или неговият наемник Шегаджията имат източник на информация, който им е предоставил сведения за Фирсова. Така че кръговете трябва непременно да се пресекат.