— Аз ли? Ха, че как! Още тогава, преди много години, съм казвала, че нашата Симка не е в ред, седи върху пари, а поминува с хляб и картофи. На всички разправях.
— А напоследък?
— На никого. Напоследък няма и с кого да си говоря за Симка. Децата и внуците ми не я познават, не им е интересно да слушат за съседката ми, а и на мен, честно казано, не ми е потрябвало да си спомням за нея. Сега повече обсъждаме новините: кой какво казал на еди-кого си в Думата, па кой фраснал еди-кого си по муцуната, па колко дават днес за долар…
— А в блока, където живеехте с Фирсова, има ли хора, които са знаели за наследството?
— Откъде да знам? — Старицата сви могъщите си рамене. — Мисля, че вече никой не остана, всички се изпопреместиха, старците измряха. В тоя блок ние се нанесохме през шейсет и осма, а някъде към осемдесет и пета ние със Сима, спомням си, пиехме чай и брояхме на пръсти кой още живее тук от предишните. Излезе, че освен нас и още двама, всички други са нови.
— А кои са тези двама — спомняте ли си?
— Спомням си, че как! Лебедеви и Стороженко.
Зарубин извади от джоба си бележник и надникна в списъка, който бе взел от Доценко. В него нямаше нито Лебедеви, нито Стороженко. Значи и те се бяха преместили. Какво пък, излиза, че ще трябва да се проверяват и познанствата на всички бивши обитатели на блока. Може някой още да не е забравил за богатството на старата Фирсова и тази информация да е стигнала до Шегаджията. Затова и не е оставил пари за погребение — понеже е знаел, че убитата не е бедна. Дааа, работа до гуша.
— Зададе ли си всички въпроси, Сергей Кузмич? — попита Ана Захаровна.
— Така мисля.
— Тогава хайде да пием чай. А може би си гладен? Сготвила съм, само да стопля яденето. Какво ще кажеш?
Зарубин си погледна часовника. Трябва да се обади на Олшански да обискират жилището на Фирсова, да се изясни има ли там скривалища с бижута, или са останали само скривалищата, или пък няма нищо такова, включително скривалища, а огромното наследство е само мит, измислен от самата Серафима Антоновна. Инак, че е гладен, гладен е, свечерява се, а през целия ден, освен сандвича сутринта, е пил само една чаша чай.
— Имате ли телефон?
— Върви там, в хола е.
— Тогава с ваше позволение ще се обадя в службата, а после с удоволствие ще хапна с вас.
Ирина
Беше петък и Ира от рано сутринта, както обикновено преди почивни дни, се захвана с печивата. Млиновете и пирожките с два вида плънки и задължителната торта влизаха в неотменната програма на съботния обяд, а към петъчната вечеря десертът беше малки пастички. Това правило бе създала самата тя и го спазваше безпрекословно.
Към обяд, като огледа отрупаната със сладкарски шедьоври маса, Ирочка реши, че не е хубаво да се стиска. Млиновете и пирожките пак станаха много, вечерта в петък и на обяд в събота семейството не може да ги изяде, а до неделя тестото вече няма да е вкусно. Но това не е страшно, когато си имат такъв прекрасен съсед като Андрей Тимофеевич, който хем харесва печивата на Ирочка, хем има добър апетит.
Ира подреди пирожки и пасти в голям поднос, покри го с искряща от чистота кърпа и позвъни на вратата на съседния апартамент. Моментално й отговори басовият лай на черния дог Ахат, но Ира така и не дочака стъпките на стопанина, който бърза да отвори вратата. В един момент й се стори, че чува звуци от вътрешността на апартамента. „Може би спи? — помисли си младата жена. — Звъненето ми може да го е събудило, но той да не е разбрал защо се е събудил“. Още два пъти старателно натисна звънеца, но безрезултатно.
Вече затваряйки своята врата, Ира чу как телефонът на съседа звънна. Още второто иззвъняване секна по средата — очевидно някой вдигна слушалката. Или се беше задействал телефонният секретар, който Андрей Тимофеевич включваше понякога при излизането си от къщи. Ира остави подноса с почерпката в кухнята и решително набра номера му. Съседът вдигна веднага и гласът му съвсем не беше сънен:
— Ало, кой се обажда?… Ало… Не ви чувам, позвънете отново.
Ира бързо затвори и забеляза, че незнайно защо ръцете й треперят. Стана й неприятно. Андрей Тимофеевич си е вкъщи, но не отваря. Защо така? Дама ли има в дома си? Но тогава нямаше да вдига телефона. Впрочем какви са тези глупости? Може при него наистина да има жена и той да не отваря, защото двамата не са съвсем облечени, но това изобщо не му пречи да вдига телефона.