Глава 15.
Каменская
Никой не беше очаквал това. В самия разгар на оперативката, която провеждаше Коротков, вратата се отвори и на прага застана лично полковник Гордеев. Самият той. Видът му не би могъл да се нарече цветущ, но той не изглеждаше и болен, определено.
— Картината на Репин „Неочакван“ — шепнешком коментира Доценко, приведен към Настя.
— Ти знаеш по-добре — усмихна се тя, — нали сега си нашият голям специалист по живопис.
— Защо бе?
— Защото. Не само ти си детектив тук.
Настя дори не забеляза, че за пръв път, откак работеха заедно, се обърна към Михаил на „ти“. Изглежда, и той не забеляза това, защото беше изцяло погълнат от размислите си как ли Каменская е научила, че е осъществил това културно мероприятие — посещението на изложбата по живопис.
Колобок постоя няколко секунди до вратата, като внимателно оглеждаше присъстващите, после доволно кимна.
— Продължавайте. Няма да ви преча. След съвещанието моля при мен да дойдат Коротков, Каменская и Доценко.
Той излезе, но съвещанието така и не продължи. Като огледа служителите, Коротков попита:
— Някой да знае какво се е случило? Защо Гордеев е тук?
Отговорът беше хорово боботене на гласове, от което се разбираше, че за всички това явление е било пълна изненада.
— Може да са го изписали? — предположи някой.
— Не може — отрицателно завъртя глава Юрий, — снощи разговарях с него, не стана и дума за изписване.
— Може просто да не те е предупредил — каза Настя. — Знаел е, че днес ще го изпишат, но нарочно е премълчал, та да ни свари неподготвени и да види какво правим сутрин.
— Добре, всички са свободни. Миша, Ася, напред да си получим ордените.
Тримата влязоха в кабинета на Колобок и застанаха мирно пред вратата, въпросително втренчени в началника. Вярна е тая приказка, с мрачна вътрешна усмивка си каза Настя: човек трябва да побърза още сутринта да си получи конското от началника, та после цял ден да се чувства свободен.
Седнал зад бюрото си, Гордеев преглеждаше книжата. Хвърли бърз поглед на подчинените си и отново се взря в някакъв документ, като подхвърли кратко:
— Седнете. Да си поговорим.
Те мълчаливо насядаха около дългата маса. Не очакваха нищо добро. И очакванията им се оправдаха напълно.
— Искам да чуя подробен и последователен отчет за работата по убийствата, свързани с телевизионното предаване — изрече строго Гордеев. — Тази сутрин ми се обади генералът и учтиво се поинтересува кога ще мога да му докладвам резултатите. Надявам се, разбирате, че когато въпросът е поставен така, отговорът може да бъде само един: днес. От престъпленията се интересува пресата, случаят получи широка гласност, от Образцова вземат интервюта, цял поток са публикациите, които вие естествено не четете, защото сте толкова ужасно заети — изловили сте всички убийци из Москва, докато боледувах. От всичко, което ми разказвате, когато идвате в болницата, произтича тъжният извод: няма нищо за докладване. Аз не мога да изрека пред генерала тази интересна мисъл. А сега ви слушам.
Докладваха поред — отначало Коротков, после Настя, последен Миша Доценко. Гордеев почти не ги прекъсваше, само от време на време задаваше уточняващи въпроси и постоянно нещо си записваше.
— Печално — направи равносметка полковникът, — мина повече от месец, през това време вие едва не задържахте невинен човек, заловихте убиеца на наркоманите и направихте извода, че вашият Шегаджия най-вероятно е свързан по някакъв начин с Шувалов. Казано на нормален руски език, по случая не е направено нищо. Ни-щич-ко — натърти той. — Как да разбирам това, моля? Дали причината е, че Коротков не се справя с ръководенето на отдела? Или че вие го заблуждавате, като използвате дългогодишното си приятелство с него, и не работите, а се занимавате с глупости в работно време?
— Виктор Алексеевич — подзе Настя, — не сте справедлив, Коротков е добър ръководител и старото приятелство няма нищо общо.
— Тогава каква е причината?
— Причината е в престъпника. В Шегаджията. Той не е лесен, невъзможно е да го открием бързо, с жертвите не го свързват лични отношения…
— Не ми изнасяй лекции! — избухна Гордеев. — И аз знам кое е лесно и кое е трудно! Не съм питал защо Шегаджията още не е заловен. Попитах защо е направено толкова малко и с какво ще се отчета пред генерала след един час. Половин месец разработвахте Горшков и се оказа, че не сте били прави. Още половин месец хвърлихте за Шувалов и интуицията отново ви подведе. Какво сега, за вашата безполезна интуиция ли да разправям на генерала?