— Но, Виктор Алексеевич, ние още не сме приключили с Шувалов, аз съм сигурна, че той има съучастник…
— Всички сте свободни, освен Каменская — прекъсна я Колобок. — Вървете. Работете, дявол ви взел, ако още не сте отвикнали да го правите.
Коротков и Миша Доценко мигновено се изпариха от кабинета. Гордеев си свали очилата, хвърли ги на бюрото и се заразхожда зад гърба на Настя. Тя търпеливо чакаше продължението, разбирайки, че няма да дочака нищо приятно. Най-сетне полковникът се спря и седна срещу нея на масата за съвещания.
— Какво става, Стасенка? — тихо попита той. — Наистина ли си толкова уплашена?
Тя мълчаливо кимна и усети как сълзи набъбват в крайчетата на очите й. Дано да не се разплаче, само това липсваше!
— На вас сякаш някой ви е затворил очите — продължи Гордеев, — с всички сили се опитвате да нагодите всяка информация към версията, че престъпленията на Шегаджията са насочени срещу Образцова. Добре, готов съм да разбера това, ако ставаше дума само за теб. Ако основната цел на Шегаджията не е Татяна, значи си ти. На теб тази мисъл ти е неприятна, тя те плаши и ти се стараеш да се отървеш от нея. Това не е правилно, но поне е разбираемо. Но къде гледа Коротков? Ами Селуянов? Ами Доценко? Ами това момче от окръжното, Зарубин? Поне те трябва да преценяват по-трезво, по-отстрани, защо обаче и те нищо не виждат?
Настя се постара да се усмихне, макар че никак не й беше до усмивки.
— Сигурно ме жалят — каза тя.
— Откъде пък се намериха такива жалостиви бе! Ами за хората, които Шегаджията изби през това време, не им ли дожаля? И тебе си те бива обаче, колко време мина, откак си говорихме с теб в болницата — нали тогава ти казах на ясен руски език да не се отплесваш към Татяна, а да търсиш свой враг. А ти? Зарадва се, че ти попадна Шувалов, който може да има зъб на Татяна, и превключи цялото си внимание към него. Разбирам, страх те е, разбирам, не ти се иска да мислиш, че всичко това се върши срещу теб, но кой, моето момиче, в този живот се интересува от какво се страхуваш ти и какво ти се иска на теб? Никой. Никой! Дори аз не се интересувам. Аз съм началник, включително твой началник, и мен ме интересува работата, с която се занимава моят отдел, да се върши добросъвестно и резултатно. А емоциите — там — махна с ръка той към прозореца, — емоциите — вкъщи, колкото щеш. Искаш ли да ти кажа какво е станало? Или си го знаеш?
— Не знам. Кажете ми.
Тя беше сигурна, че сега Колобок ще й разкаже цялата история на престъпленията на Шегаджията, както тя се е подредила в неговия мозък след техния доклад, и според него историята ще изглежда съвсем различно от тази, която си представя тя. Гордеев винаги умееше да вижда ситуацията нестандартно.
— Ами ето какво е станало. В дома на Коротков бавно умира тъща му и неговите мисли постоянно се връщат към разните проблеми, свързани с нейната смърт. Например той си мисли от кого да вземе пари за погребението и помена, как да купи гробно място и на кое гробище, да я погребе ли, или да я кремира. Дори допускам, че вечер дълго разговаря с жена си по този въпрос и тези разговори завършват с поредния скандал. Селуянов се занимава със серията убийства на наркомани, не е имал никакво отношение към твоя Шегаджия, докато случайно не е възникнала връзката. Мишка Доценко се е влюбил в роднината на Образцова и търчи по срещи с нея. Такава е била диспозицията. А ти, моето момиче, си си позволила разкоша да се уплашиш, оставила си се на този страх и си решила, че мисълта е нещо веществено. Тоест решила си, че ако човек много силно пожелае нещо, то ще се случи. Много силно си пожелала Шегаджията да преследва Образцова, а не теб, че именно на нея, а не на теб от самото начало той е предложил да отгатне къде ще се състои срещата със смъртта, че именно към нея той се приближава с всеки нов труп, а не към теб. Толкова силно си пожелала това, че си престанала да бъдеш детектив и си се превърнала в обикновен талмудист, който подправя фактите в угода на желания резултат. А нашите момчета послушно са те последвали, първо, защото ти си старша по звание, второ, защото винаги си била за тях генератор на идеи и те са свикнали с това, и трето, поради горепосочените причини. Всеки си има свое главоболие и колегите ти са се възползвали от идеята, че ти мислиш заради тях, а те просто изпълняват, като през това време си мислят за своите работи. Просто са те последвали, понеже не критикуват идеите ти, а теб това те радва. Е, какво, прав ли съм?