В осем вечерта Ирочка вече беше пред входа, грейнала с красиво гримираните си очи. Михаил позакъсня, но тя се отнесе към това с разбиране. Трябвало да намери отнякъде специална чанта за пренасяне, да прибере котките от милозливите съседи, да вземе кола. Трудно е да се прецени времето с точност до минута. В осем и петнайсет пред блока спря бяла волта. Зарадвана, Ира тръгна към колата, но когато вратата й се отвори, от нея слезе не Михаил, а съседът Андрей Тимофеевич. Стори й се, че като я видя, той побърза да затвори вратата. Направи го дори много припряно. И физиономията му изглеждаше недоволна.
— Добър вечер, скъпа — поздрави той както обикновено, но на Ира й се стори, че гласът му бе леко напрегнат. — Чакате ли някого?
— Миша. Здравейте, Андрей Тимофеевич.
— Среща, а? — позасмя се той някак неприятно, както се стори на Ира.
— Не е толкова среща, колкото по работа. Четири нещастни котки са останали без стопанин и с Миша се разбрахме да отидем при специалист, който може да ни посъветва какво да ги правим.
— Котките ли какво да правите? — каза съседът и с неочаквана злоба отговори: — Отнесете ги на бунището, там им е мястото. Впрочем — неочаквано се усмихна той — не ми обръщайте внимание, аз така си мърморя. Моят Ахат не може да понася котки, вероятно от него съм се заразил с тези чувства. А инак те са забавни същества, много са мили. Е, всичко хубаво, скъпа. Да не изстинете на този вятър.
Той влезе във входа и Ира се загледа недоумяващо след него. Виж ти, излиза, че добрият съсед Котофеич бил способен на злобни нападки. А наглед е толкова симпатичен… Симпатичен, симпатичен, обаче си заключва вратите вкъщи.
Отново й стана неприятно и тревожно, но в този момент с такси пристигна Михаил.
Доценко
Когато Ира каза адреса, на който трябваше да закарат котките, Доценко се поядоса, без да го показва. „Коткарят“ живееше в центъра на Москва, в същия район, в който бе живяла и Фирсова, буквално на съседната улица. Как можа така да се случи, че той взе котките оттук, после пътува толкова далече, чак до Бутово, за да вземе Ира, та сетне да се върне на същото място! Защо постъпи така глупаво — не попита веднага Иришка за адреса, на който живее този специалист! Можеха да се разберат съвсем другояче — и време да спестят, и пари. Михаил не беше стиснат, но милиционерската заплата, както знаем, не предразполага към излишни харчове.
Специалистът по котките Александър Казаков ги посрещна приветливо и радушно.
— Влизайте, влизайте, сега ще видим вашите котки — забърбори той и взе от Доценко специалната чанта. — Може да са болни и тогава отначало ще ги оставя при мен, ще ги излекувам, а после ще помислим при кого да ги настаним. Ау, каква си красавица, хайде, ела при мен, ела, милинка, ела, пухкавичката ми. Ето така!
Той ловко извади от чантата едната котка, а другите останаха вътре. Доценко понечи да извади и тях, но Казаков го спря с жест.
— Не мога да рискувам, преди да ги видя — поясни той. — Нека засега останат под карантина, защото вкъщи имам не само мои котки, а и чужди, отговарям за тях.
Жилището на Казаков беше малко, но уютно. Доценко обърна внимание на огромната библиотека — книгите заемаха цялото пространство, като оставяха само минимално необходимите кътове за мебели. Мебелите, между другото, не бяха нови, макар че не бяха и стари. Във всичко се усещаше здравата ръка на домакина — грижовна и обичаща реда. Кой знае защо, този дом дори изобщо не миришеше на котки.
Прегледът на първата котка мина бързо, момичето се оказа здравичко, макар и не в първа младост. Когато взе в ръцете си втория питомец на Серафима Антоновна — един огромен охранен котарак, Казаков го постави на масата под лампата и подсвирна:
— Ама ние се познаваме с теб, приятелче. Ето това твое разкъсано ушенце лично съм го шил още когато ходех на училище, а ти тогава беше шестмесечно котенце. Леле, какъв огромен си пораснал, нямаше да те позная, ако не беше ухото. Я почакайте — обърна се той към Доценко и го изгледа с остро подозрение, — откъде имате този котарак?
— Защо? — с невинен вид попита Михаил. — Някакви проблеми ли има?
— Този котарак е на баба Серафима, прекрасно си го спомням. Как е попаднал при вас? И останалите котки… Откъде са?