Мина още известно време, докато разбрах, че въпросният проблем по никакъв начин не бива да се оставя на самотек. Болестите и нещастията са много, природата е била щедра на разнообразни начини за изтръгване на човека от нормалното битие, тихата смърт от сърдечен пристъп насън е шанс само едно на хиляда и на мен, доктора на техническите науки, не ми приляга да се надявам на този шанс — все пак друго може би не, но да изчислявам вероятности ме бива. А и моят приятел Лабрюйер ме подтикваше: „От гледна точка на милосърдието хубавото на смъртта е, че слага край на старостта. Една смърт, предхождаща грохването, е по-своевременна от смърт, която го приключва“. Той е прав, не бива да чакам грохнала немощ, трябва да поема ръководството на живота и смъртта си в свои ръце.
Друга страна на същия въпрос беше смърт от ръката на престъпник. Казват, че бомба не пада два пъти на едно и също място — ако някой в семейството е загинал от ръка на убиец, това вече не грози другите членове на семейството. Може би… Но животът показва, че това не е така. Знаех истории за семейства, в които едно и също нещастие е сполетявало двама или дори трима техни членове. И нещастието далеч не е било болест (точно в това пък нямаше да има нищо учудващо, защото съществуват закони за наследствеността), а престъпление, катастрофа или нещастен случай. В някакъв вестник дори прочетох за едно абсолютно невероятно от житейска гледна точка съвпадение: двама братя поред били прегазени от кола на едно и също място, при това зад волана и в двата случая седял един и същ човек. Да станеш жертва на пропаднал алкохолик, маниак или наркоман? Да умреш от ръката на тъпи, безмозъчни бандити, готови да разстрелят тълпа заради стотина долара? Да загинеш под колелата на кола, карана от разлигавен идиот, който не знае правилата за движение? Нима това е достоен край за един представител на рода Данилевичи-Лисовски-Есен? Като човек, който умее да преценява вероятностите, аз си давах сметка, че с правилно, безопасно и грамотно поведение мога да сведа риска от такава смърт до минимум. Но този минимум в крайна сметка ще се окаже не чак толкова миниатюрен, че да мога да го пренебрегна. Можеш да го направиш нулев само ако се затвориш в собственото си жилище, без да излизаш и без да отваряш вратата на никого. Това не е решение на проблема.
Оставаха само два пътя, които биха позволили да избегна недостойна за мен смърт. Първият — да се самоубия веднага, без да чакам да ме сполети нещастен случай или тежка болест. След зрял размисъл отхвърлих този път. Първо, не мога да отнема живота си със собствените си ръце. Абе не мога — и толкоз! Инстинктът ми за самосъхранение е развит нормално. Второ, самоубийството (и примерът с моята втора съпруга Наталия го показа ярко) предизвиква у хората, които са те познавали, не само недоумение, но и силни подозрения, че си бил психически непълноценен, а аз не можех да го допусна. Само това липсваше — да говорят за мен, че съм изпаднал в депресия и съм откачил! Аз! Не, никога няма да стане.
Но има и втори път…
Каменская
Всички стени в кабинета й бяха покрити с големи листове кадастрон. На тези листове Настя записваше с молив по определена схема данните за Виктор Шувалов и неговото обкръжение, за Серафима Антоновна Фирсова и нейните съседи и познати, за фелинолога Казаков и неговите връзки, за пазача Валентин Казарян, както и за четиримата, които тя бе набелязала като възможни (макар и малко вероятни) кандидати за ролята на Шегаджията, Като ще проверява версиите, ще го прави наред, а няма да се съобразява със собствените си вкусове и желания, Доценко, Серьожа Зарубин и включеният в работата Коля Селуянов носеха на Настя тези сведения и тя търпеливо и методично ги нанасяше в схемите и таблиците с надеждата някога някъде тези сведения, ако не се пресекат, поне да се доближат едно до друго.
Същевременно Настя, изпълнявайки нареждането на Гордеев, подготвяше подробна справка за психолозите. Е какъв ден от седмицата е извършено убийството, къде, пс какъв начин, характеристиката на потърпевшия, описание на местопрестъплението и оставените улики, снимки на фигурките, ксерокопия на бележките. Когато стигна до убийството на Фирсова, Настя се замисли дали трябва да приложи към материалите видеокасетата с филма „Седем“. От една страна, всичко това може да се окажат нейни собствени смътни идеи, които нямат никакво отношение към престъпленията на Шегаджията, и това само да обърка специалистите, но от друга страна, ако Шегаджията наистина е повлиян от този филм, психолозите трябва да го видят.