Тя не беше виждала Ларцев от пет години, от времето, когато комисията го освободи заради инвалидност, понеже беше ранен сериозно, но на няколко пъти си беше говорила с него по телефона. „Интересно, как ли изглежда?“ — питаше се мислено Настя, докато се качваше с асансьора, и същевременно ясно разбираше, че това изобщо не й е интересно. Сега май почти нищо не й беше интересно, освен две неща: Шегаджията и нейната собствена смърт.
Отвори й красиво шестнайсетгодишно момиче — дъщерята на Ларцев — Надя.
— Здравейте, лельо Настя, влизайте, татко сега ще дойде — каза тя.
— Няма ли го? — учуди се Настя. — Нали се разбрахме с него…
— Отиде до магазина за касета, нямаше празна — поясни Надя с такъв тон, сякаш Настя непременно трябваше да разбира за каква касета става дума и защо е нужно да се купи толкова спешно, преди тя да дойде. — Исках аз да изтичам, но трябва да наглеждам млина във фурната, а татко не умее. Непременно щеше да го изгори.
Настя влезе в хола, докато Надя се скри в кухнята. Да, откак Настя бе идвала тук за последен път, се бяха променили много неща. Практически всичко. Други мебели, други тапети, дори подът беше друг. По-рано имаше измъчен от многократно циклене паркет, а сега под краката й пружинираше мек пухкав мокет. Ларцев не бедства, това е добре. Може би е истина, че каквото и да направи Бог — все е за добро? Напускането на милицията явно се е отразило добре на благосъстоянието на Володя, а сега той може да прекарва и повече време с дъщеря си.
Но когато Ларцев дойде, Настя се усъмни в правилността на мислите си. От полза — да, само че… Володя беше напълно побелял, дълбоки бръчки набраздяваха лицето му, той вървеше силно прегърбен и което беше най-ужасно — ръцете му трепереха и главата му ситно се тресеше. Очите му обаче искряха от веселие и живееха сякаш отделно от съвършено болния, разрушен от тежкото раняване организъм.
— Здрасти, Настюха! — радостно се развика той, когато влезе в стаята и прегърна Настя. — Ако знаеш колко се радвам, че те виждам! Е, какво като е по работа, а не по любов — ужасно се бях затъжил за теб. Надюшечка! Какво става с чая и млина? Здравата съм огладнял!
На Настя й олекна. Ларцев си е все същият, не се е озлобил, не се е затворил в себе си. Макар че, ако се съди по външния му вид, сигурно не се чувства твърде добре.
— Дъщеря ти е голяма кулинарка — похвали я Настя, след като изяде малко парченце млин.
Ларцев неопределено изхъмка, а Надя се изчерви и смути.
— Не съм аз — призна момичето. — Тестото е готово, от магазина, а плънката е обикновен конфитюр — баба ни праща всяка есен. На няколко пъти опитвах да направя тестото сама, но нищо не излиза. Татко казва, че за това е нужен талант.
— Вярно е — съгласи се Настя, — и моят мъж казва същото. Не ми разрешава да готвя месо, защото ще го похабя — дори много да се старая. Знаеш ли, в това има една странна закономерност: ако нямаш талант за готвене, колкото повече се стараеш, толкова по-лошо става.
— А какво работи мъжът ви? — поинтересува се Надя.
— Работи професор — пошегува се Настя. — Занимава се с математика.
— Нима професор по математика готви вкъщи? — ужасено плесна с ръце момичето. — Не може да бъде! Сигурно се шегувате с мен, а, лельо Настя?
— Може, може — намеси се Ларцев и си отряза трето парче от млина. Изглежда, болестите му не бяха се отразили на апетита. — Лично аз неведнъж съм наблюдавал това сърцераздирателно зрелище. Вярно, тогава той още не беше съпруг на Настя. Край, Надюшечка, нахранихме се, благодаря ти, дъще. Ще отидем да поработим, а ти не ни разсейвай, става ли?
— Добре, татко. Ще прибера всичко. А може ли после да изляза да се поразходя?
— С кого? — строго попита Володя.
— С Никита.
— Къде ще ходите?
— Ами… Не знам… — смути се тя. — Където ме покани. Сигурно в парка.
Ларцев примижа ядно, сега в очите му танцуваха лоши пламъчета.
— В парка? В такова време? Когато е вече тъмно? Не, не разрешавам.
— Е, татко…
— Не. И недей да спориш. Ако искаш да бъдеш с Никита, той да дойде вкъщи. Ще го почерпиш с млин. Ще гледате някой филм на видеото.
— Татко, но…
— Казах вече — не! — отсече Ларцев с такъв тон, че дори Настя не би рискувала да му възрази. — Обади се на Никита по телефона и го покани на гости. Не разрешавам да излизаш.
Те се върнаха в хола, част от който беше обзаведена като кабинет. Голямо писалище със стол за домакина и два фотьойла за гости създаваха доста удобна обстановка както за делови разговор, така и за приятелско бъбрене. Ларцев се настани в един от фотьойлите „за гости“ и с жест покани Настя да седне срещу него.