Погледът й се насочи към приготвените, но неизползвани строителни материали. Колко ли още ще лежат така? А после Льошка ще трябва да се трепе с ремонта. Защо ли не плюе на принципите си и не поиска пари от брат си? Тогава биха могли бързо да ремонтират жилището, та да не остават за мъжа й след нейната смърт и тези грижи. Какво друго остана? Трябва да седне и да помисли какви неща има за уреждане или довършване, та после те да не бъдат бреме за близките й.
Докато Чистяков се прибере, Настя успя не само да избере дреха, но и да се гримира.
— Какво значи това? — Ужасен, Алексей се спря на прага на стаята.
— Льошик, хайде да излезем някъде на вечеря — помоли тя.
— Защо?
Той се закашля, болезнено сбърчил нос.
— Искам да кажа: по какъв случай?
— Просто така. В хладилника няма никакви продукти…
— Аз донесох — прекъсна я Алексей. — Отбих се до пазара, купих храна за цяла седмица.
— Не искам сега да се захващаш с готвене. Хайде, моля ти се, слънчице, нека да отидем някъде.
Чистяков бавно съблече якето си, извади от джоба очилата, сложи ги и започна внимателно да оглежда жена си.
— Защо ме гледаш така? Не ми ли отива? — тревожно попита Настя.
— Отива ти. Добре ти стои.
— Тогава какво има?
— Аз искам да те попитам какво има. Когато си в нормално състояние, човек с нищо не може да те примами в ресторант, а да те накара да се облечеш прилично — и дума не може да става. Гледам, дори си се гримирала.
— И червило съм сложила — добави Настя.
— Именно, затова искам да знам какво става. Да не би да имаме някаква годишнина, за която благополучно съм забравил?
— Не.
— Случило се е някакво събитие, което искаш да отпразнуваш?
Събитие ли? Да, може да се каже. Нима промяната на отношението към собствения ти живот не е събитие? Случва се рядко, и то далеч не на всекиго. Още по-малко пък промяна на отношението към собствената ти смърт. Но нима може да обясни това на Льоша? Не, не че не може, но дали трябва? Той ще се изплаши, ще започне да се тревожи. От друга страна, не може и да не му обясни: ако обичаш един човек, не е хубаво да го смяташ за глупак и да го държиш в неведение. Но от трета, това е сериозен и дълъг разговор, не може да се започва ей така, набързо, както той е застанал на прага.
— Да, Льошенка, стана едно събитие, за което бих искала да ти разкажа. Но не с две думи. Хайде да отидем някъде на вечеря и тогава всичко ще ти обясня.
Чистяков въздъхна и седна във фотьойла, скръсти ръце.
— Асенка, високо ценя порива ти да излезеш сред обществото, но честна дума, хайде да го отложим за друг път. Първо, нямам настроение. Второ, тази вечер очаквам да ми се обадят по телефона поне трима души, вече съм се разбрал с тях и съм им обещал да си бъда вкъщи. Това са делови обаждания и не мога да ги пренебрегна.
Очите на Настя угаснаха, раменете й се отпуснаха. Естествено тя трябваше да предвиди това — нима Льошка е длъжен да се нагажда към нейните непредсказуеми пориви? Не само тя се уморява от работата си, и другите хора не си клатят краката. Колко жалко… Какво пък, и утре няма да е късно. Шегаджията тепърва трябва да намери и убие шестата си жертва. Ако не се откаже, като види днешните новини.
— Добре — каза тя вяло, — днес няма да стане, значи няма. Ще отида да измия козметиката.
Настя съблече тъмнозеления копринен костюм с дълга пола и отиде в банята. Като пусна водата, искаше само да си измие лицето, но реши друго и застана под душа. С настървение търкаше лицето си с малката кръгла гъба, напоена със специален гел, и си мислеше, че щом все пак трябва да умре — скоро или не, — как да направи така, че колкото може по-малко да разтревожи роднините и приятелите си. Ето го и първия въпрос: ако иска да промени начина си на живот в близките няколко дни, може ли да го направи, като не съобщава на Алексей своите траурни планове? Отговорът е очевиден: не, не може. Льошка не е идиот и изобщо е човек педантичен — никога не би направил нещо, без да разбира защо е нужно то. Да измисли някаква правдоподобна лъжа? Може да се опита и да скрои история, но прилично ли е да мами мъжа си за такива сериозни неща? И после, Льошка въпреки всичко ще се досети, той е проницателен и умен, знае и майчиното мляко на жена си, не току-така са заедно вече… Да, двайсет и три години. За двайсет и три години дори пълен глупак ще изучи характера и навиците на близък човек, камо ли Льошка… Въпроси, въпроси, само дето отговорите им са трудни.