През шума на леещата се вода тя чу как зазвъня телефонът. И буквално след половин минута — още веднъж. Сигурно бяха хората, които Чистяков бе очаквал да се обадят, помисли си тя. Жалко, ако знаеше, че те ще се обадят толкова скоро, можеше да не се съблича и мие и все пак да се опита да замъкне мъжа си на вечеря. И какво толкова я прихвана да ходят на ресторант? Всъщност Настя знаеше защо тази идея толкова се натрапва в главата й. Тя много пъти беше чувала как хора, на които не им се занимава с готвене, ходят на ресторант в най-обикновени делници, а не само в празник или по случай някакви тържествени събития. Имаше чувството, че тези разкази и тези хора са от някакъв друг живот, не московски, не руски и определено не от живота на държавните служители, каквито бяха и тя, и съпругът й. Нейната участ беше да живее в режим на строги икономии, особено след като се създаде тази чудовищна ситуация с изгубените хонорари и необходимостта да плащат данъци за тях. Но изведнъж толкова й се прииска да опита поне една вечер да поживее такъв живот! Просто от любопитство.
Настя се избърса с голямата хавлиена кърпа, загърна се в топлия халат и излезе в стаята. Чистяков седеше във фотьойла пред включения телевизор и слушаше новините. По-точно, отначало й се стори така. Защото след секунда разбра, че Льошка нищо не чува. Той седеше с мъртвешкибледо лице и се взираше някъде в ъгъла.
— Какво се е случило? — разтревожено попита тя. — Лоши новини ли?
Алексей трепна, премести поглед към нея и изключи телевизора с дистанционното.
— Ти би могла да ми кажеш — тихо произнесе той.
— Какво да ти кажа?
— За изявлението ти по телевизията. Или смяташ за нормално да науча това от съвсем чужди хора? Обадиха ми се двама — двама! — и ми казаха бързо да си пусна телевизора, защото там говорят за жена ми. Пуснах го и успях да видя твоето обръщение. Но ти, кой знае защо, не сметна за нужно да ми кажеш нещо по въпроса.
— Льоша, аз…
— Какво „Льоша“? — Той повиши глас. — Цялата ти работа мина пред очите ми, ти работиш в милицията повече от десет години и през всичките тези години нито веднъж не си се обръщала към издирван престъпник по телевизията. Какъв извод трябва да си направя аз?
— Льошенка, само не си прави прибързани изводи — колкото можеше по-спокойно каза Настя. — Обръщението по телевизията е мое ноу-хау, опит за внедряване на нови технологии в работата по залавянето на престъпник, нищо повече. Ако искаш да кажеш…
— Да — кресна Чистяков, — именно това искам да кажа! Ти говориш за убиец, който вече е премахнал петима души и смята да убие още двама, а след това си обличаш елегантна рокля, гримираш се и молиш да те заведа на ресторант. Какво, да не смяташ, че съм идиот без капка мозък? Че можеш да ме водиш на въженце като сляпо-глухоням овен? Аз съм ти съпруг и имам право да знам какво става.
Тя приседна на облегалката на фотьойла до Алексей с надеждата той да я прегърне, както ставаше винаги, но Чистяков леко се отдръпна.
— Така си се разкрещял… — подзе тя.
— Извинявай — промърмори той и сниши глас, — но се съгласи, че си го заслужи.
— Не ме прекъсвай. Така се разкрещя, че ми е абсолютно ясно: ти и без моите обяснения знаеш какво става. Льошенка, та ти си ми умничък, нима не разбираш, че ми е трудно да говоря за това. Трудно, болно и страшно. Не мога да произнеса всички нужни думи, защото не искам да те плаша напразно. Може всичко да се размине, а ти ще се съсипеш от тревога и косата ти още повече ще побелее. Щом и бездруго всичко си разбрал, не ме карай да говоря за това на глас.
Чистяков помълча известно време, сякаш обмисляше чутото. Най-сетне леко се премести към Настя и я прегърна. Тя разбра, че мирът е възстановен.
— От какво си направила извод, че той смята да те убие? — попита той със съвсем делничен тон, сякаш питаше откъде й е хрумнало, че в хладилника имат масло, след като то е свършило още преди два дни.
— Гледах един филм, за който той ми намекваше, и в този филм маниакът убива шестима души, които олицетворяват шест смъртни гряха, а после провокира полицая да убие него, защото самият той е носител на седмия грях.
— И какво? Защо реши, че това има отношение към твоята смърт?
Той говореше все така спокойно и делово, точно както Настя неведнъж го бе чувала да разговаря с аспирантите, които идваха при него да се консултират за дисертациите си. Тя разбра, че Чистяков е отхвърлил емоциите и е пристъпил към нормално обсъждане на проблема, абстрахирал се от тягостната мисъл, че всъщност става дума за възможната смърт на жена му. Настя винаги бе ценила у него това качество, от което самата тя бе лишена: в критичен момент да запазва пълно хладнокръвие и способност за спокойно логично осмисляне на задачата. Тя слезе от облегалката на фотьойла, премести се на дивана и се обърна така, че да вижда лицето на мъжа си.