— Разбираш ли, Льошик, този човек — ние го наричаме Шегаджията — всеки път оставя до трупа керамична рибка с пластмасова кукличка, пъхната в устата й. Исках да кажа, в пастта — поправи се тя. — Аз дълго не можех да разбера защо го прави и какво означава тази рибка, докато Ирочка Милованова не се сети, че това е един от любимите образи на Бош. Ние пак нищо не разбрахме: какво общо има тук Бош? Но го запомнихме. И ето че ми попадна американският филм „Седем“ и аз…
— Разбрах — прекъсна я Алексей, — гледал съм този филм, нали Саша и Даша ти го подариха. Имаш предвид оформлението на кутията ли?
— Ами да — разгорещи се Настя, — и оформлението на кутията, и самото съдържание на филма. На кутията има картина от Бош, тоест със своите рибки той се е опитвал да привлече вниманието ми към филма.
— Съмнително — поклати глава Льоша. — Откъде може да е бил сигурен, че ти ще разбереш толкова сложен ход? Първо, трябва да се сетиш, че рибката с човечето имат отношение към Бош. Второ, ти трябва поне веднъж да вземеш в ръце тази касета, а никой не може да гарантира това. Може да не си почитателка на този жанр и изобщо никога да не гледаш такива филми. А може да нямаш видео и да не проявяваш интерес към видеокасети. Трето, трябва да обърнеш внимание на оформлението на кутията и да разбереш, че в него се съдържа препратка към Бош. Четвърто, трябва да се сетиш да изгледаш самия филм. И пето, след като видиш филма, да го интерпретираш правилно. Не са ли твърде много условията, Асенка? Човек, който иска по някакъв начин да управлява поведението ти, трябва да бъде сигурен, че ще чуеш командата. А в тази схема има доста препятствия, поради които командата може да не стигне до теб. Нещо не си доизмислила. Или си разбрала нещо погрешно. Хайде да опитаме да разсъждаваме спокойно.
Настя наведе глава и се замисли. Ами да, той е прав — прекалено много са условията. За да се съгласи човек с тях, трябва да се поставят още няколко, вече съвсем невероятни. Престъпникът трябва да се погрижи поне един човек от обкръжението на Настя да познава творчеството на Бош и да има възможност да обсъжда убийствата, извършвани от Шегаджията. Трябва да направи така, че да има, макар и минимален достъп до Саша и Дашенка. Прекалено е сложно, така не става. Ако признаем, че всичко е било именно така, трябва да отидем и по-далеч и да признаем, че Шегаджията е човек от нейното обкръжение, човек, който се познава и с Ирочка, и със семейството на Саша Каменски. Вероятно и със самата Настя. Приятен извод, няма що.
— Льоша, но нали това не може да бъде някой от нашите познати, а? — попита тя, изненадана, задето гласът й незнайно защо прозвуча жално.
— Защо да не може? — позасмя се Чистяков. — Нима нашите познати са много специални? Ти хиляди пъти си ми втълпявала, че престъпниците са абсолютно същите хора като всички останали, ходят в същите училища, четат същите книги, гледат същите филми по телевизията, купуват вестници от същите будки, а хляба и захарта — от същите магазини, от които ги купуваме и ние, и те получават главоболие като нас, и те като нас си купуват аналгин от аптеката. Това са твои думи, нали?
— Мои са — съгласи се тя.
— Но ако престъпниците са като всички останали хора, защо изведнъж да не се окаже, че са сред нашите познати? От гледна точка на теорията на вероятностите е възможно, възможно е и от гледна точка на статистиката. Тук няма никакво противоречие. Друг е въпросът, че ти е неприятно да разсъждаваш така. Но това далеч не означава, че самата мисъл е неправилна. На мен обаче ми допада друга логика.
— А именно? — с надежда попита Настя.
— Повече ми допада да смятам, че твоят Шегаджия не е от нашето обкръжение. А това неизбежно означава, че всички онези предположения са неправилни. А щом е така, значи, че и твоите изводи са грешни. Той изобщо няма намерение да убива теб. И не е имал предвид никакви филми.
Настя се усмихна, изведнъж й стана спокойно и уютно. Какво щастие, че съдбата й подари Льошка! Толкова стабилен, толкова уверен, човек, зад когото можеш да се скриеш като зад каменна стена и за нищо да не се тревожиш. Какви ги беше съчинила тя? Ако се случи това или другото, ще стане еди-какво си, второ, трето… При сериозните хора няма толкова много „ако“, а Шегаджията несъмнено е човек сериозен. Не е възможно да е разчитал на такова количество случайности и съвпадения, а това означава, че наистина не възнамерява да я убие. Ама защо, защо мозъкът й е подреден така идиотски? Ту отхвърля страшните мисли, ту изведнъж се втурва в другата крайност и започва да съчинява кой от кой по-ужасни кошмари. Не може той да работи в режим на златна среда, хладнокръвно и ритмично като мозъка на Льошка. Разкошен е този негов мозък, не току-така, не заради красивите си очи е получил той всичките си научни титли.