— Ще си лягаме ли? — попита предпазливо.
— Хайде.
Все така мълчешком те разгънаха дивана и го застлаха. Настя бързо съблече халата, мушна се под одеялото и се притисна до стената, свита на кълбо. След няколко минути от банята излезе Алексей, угаси лампата и също си легна.
— Ася, не съм бил прав — тихо каза той.
— Знам — едва чуто отговори тя.
— Изразил е задоволство от това, което ти каза по телевизията в обръщението си. Значи постъпваш и мислиш така, както иска той.
— Да.
— Значи правилно си разбрала намека за Бош и за филма.
— Да — повтори тя.
— Значи остава още едно убийство, седмото.
— Да — за трети път се съгласи тя.
— Седмото и последното.
— Да. Лека нощ, слънчице.
— И това е човек, който те познава.
— Да. Колкото и тъжно да е да си го признаем. Нека да спим, моля те.
Убиецът
Решението беше взето, но засега само на теория. Открит оставаше въпросът: кога? Аз имах работа, която обичах и в която бях направил блестяща кариера. Бях още относително здрав, поне нямаше никакви признаци, че внезапно може да ме повали тежка болест. Оставаха непредвидените случайности, които не зависят от здравословното състояние, но те можеха да се случат всеки момент и това беше минусът, който трябваше да сравнявам по тежест с двата, вече съществуващи плюса. Първият — работата, която ми доставяше радост и която беше нужна на моята Родина. Вторият — синът ми от първия брак, във връзка с когото все още хранех някакви надежди. Вярно, бях пропуснал възпитанието му през първите години от неговия живот, но може би не всичко бе загубено и аз бих могъл да направя от него наследник на традициите на рода Данилевичи-Лисовски-Есен.
Момчето, както ми се стори в началото, имаше заложби и това дори ме изпълваше с гордост. Кръвта на нашия род си проличаваше въпреки неправилното възпитание, по-точно, липсата на такова от страна на първата ми съпруга. Самата тя така си и остана малограмотна лекомислена глупачка и аз не без основание се опасявах, че лошото й влияние ще се отрази на Александър. Но при първата ни след дългото прекъсване среща моят син ми хареса: имаше увлечение, напълно оформен стабилен интерес и при такива прекрасни заложби от него би могъл да излезе превъзходен специалист, уникален и широко известен, от когото аз не бих се срамувал пред дедите ни. Наистина Александър категорично отказа да започне ранна специализация и да се прехвърли в училище с биологически профил, това ме огорчи, но надеждата не ме напусна. В края на краищата, и аз завърших не физико-математическа, а немска езикова гимназия с изучаване и на втори чужд език, но това не ми попречи да вляза от първия опит в технически университет и да го завърша блестящо.
Строго контролирах развитието на сина си, проверявах успехите му не толкова в учението, колкото в избраната специалност, и в продължение на няколко години имах чувството, че всичко трябва да се получи. И въпреки това, въпреки всички положени от мен усилия, Александър не пожела да продължи образованието си и дори не се опита да кандидатства във висше учебно заведение. Отиде в казармата, а аз събрах търпение и очаквах завръщането му. Бях сигурен, че службата ще го научи на ум и разум и ще избие глупостите от главата му, той ще се върне вкъщи по-зрял и ще осъзнае необходимостта да учи. Две години напразни и глупави илюзии… Синът ми наистина се върна по-зрял, но това се изразяваше само в начина, по който разговаряше — рязко и грубо. Много скоро разбрах, че няма да успея да го прекърша, че и той е умствено ленив като майка си и също като нея не проявява интерес към систематизирани задълбочени знания и към собствена кариера.
Разочарованието беше болезнено, бях похабил за сина си години и усилия, които не дадоха резултат. Ако можех да предвидя това, нямаше да свързвам с него толкова надежди, а щях да опитам да си намеря друга съпруга, която да ми роди дете, и тогава не бих оставил на когото и да било да възпитава това дете. Но отново сбърках.
Завръщането на Александър от казармата и моето скъсване с него съвпадна по време с намаляването на мащабите на научните изследвания в областта на новите технологии. Конверсията засегна не само отбранителното производство, но и научните разработки. Моята лаборатория бе съкратена отначало с трийсет процента, после с още петдесет и накрая я закриха напълно. Аз, с всичките си знания и опит, се оказах ненужен на Родината си, а толкова я бях обичал и продължавах да я обичам.