— Я стига — каза тя недоволно, — тази история съм я чувала сто и петдесет пъти. Отдавна трябваше да забравиш, а ти още кроиш планове за отмъщение.
— Абе щях да те видя и тебе, ако по същия начин… — палеше се оперативният работник.
— На мен това не може да ми се случи. Защото съм умна зряла жена, а ти си глупав хлапак с жълто около устата. Затова вечно се забъркваш в какви ли не неприятности. По-добре иди да ми донесеш един кренвирш, май наистина не мирише зле.
Улавяйки с периферното си зрение момчето на щанда, Настя виждаше, че то вече изгаря от желание да сподели впечатления, но не иска и не може (и добре прави) да се намесва в разговора на клиентите. За такова нещо на бърза ръка може да го уволнят. Гарата е особено място, а пък територията, на която има цели три гари, е направо отделна държава със собствени закони, парламент и силови ведомства. На гарите естествено има пътници, тоест хора, които отначало много искат да заминат, а после чакат влака си. Съответно там работят хора, които пробутват фалшиви билети, и такива, които крадат багаж. Както и такива, които помагат на пътниците да убият времето до влака с помощта на разнообразни игри от хазартен или сексуален характер. Освен това из гарите се въртят не само хора, които заминават, но и хора, които пристигат. За обслужването на тази категория са предназначени носачите и водачите на транспортни средства, на които „милостиво е разрешено“ срещу определено възнаграждение да тъпчат с мръсните си обуща територията на гарата и да печелят пари с честен труд. Има и съвсем особена категория пристигащи пътници, които непременно трябва да бъдат посрещани, защото носят „стока“, и то посрещани така, че това да не се набива на очи, а най-малко на милицията. Е, и естествено гарите си имат постоянни обитатели, спрямо които също трябва да се проявява строгост. И при това положение е ясно, че случаен човек не може да си намери място нито на самата гара, нито край нея — всички места отдавна са заети от хора проверени и доверени, които ще се държат по подобаващ начин и в случай на нещо няма да доложат където трябва.
Именно затова би било глупаво и непрофесионално да се обърнат към момчето на щанда в крайгаровото заведение с удостоверението на оперативен работник и суровата мъжествена физиономия на руски страж на реда. Дори момчето да не знае нищо, за което трябва да си мълчи, то пак няма да се включи в разговор, защото е строго инструктирано. С милицията могат да контактуват само хора, на които това е доверено и възложено, а не какви да е. Най-малкото пък един двайсетинагодишен хлапак.
Зарубин поръча да сложат кренвирша за Настя в грила и се приготви да чака, облакътен на щанда. То се знае, момчето не се стърпя и се разприказва за снощното произшествие. Според него не се вдигнала голяма шумотевица, вечер по „Новорязанская“ минавали още по-малко хора, отколкото денем, предимно хора, свързани с гарата. Но посетителите на закусвалнята естествено се втурнали да полюбопитстват, нещо повече — минувачите, които се спирали да погледат, после влизали тук да се стоплят, така че в смисъл на търговия вечерта била успешна. Зарубин, играейки ролята на жаден за глупости журналист, задаваше въпроси, чиято видима цел беше да си изясни дали тук не се е появявал негов конкурент журналист, който все някак успява да носи пресни криминални новини от района на трите гари. Може би постоянно се върти тук? Външността на журналиста, както я описваше Сергей, кой знае защо, много напомняше външността на Горшков — поне Татяна бе предположила, че след толкова години той би могъл да изглежда именно така. Но момчето на щанда не си припомни търсената фигура.
След като побъбри с него за приличие още някое време, докато Настя ядеше топлия и доста приятен на вкус кренвирш, двамата си тръгнаха.
— Рибката е излапала човечето — мърмореше си полугласно Настя по пътя към метрото. — Да не е акула? Каква друга рибка може да излапа човек? За какво намеква тоя гаден интелектуалец? Че е акула от престъпния свят?