Сергей изпуши една цигара, като незабелязано оглеждаше помещението и се опитваше да си представи как съвсем наскоро тук са седели двама души — бездомният болен нещастник и неговият неизвестен благодетел. Единият лакомо е ядял и съсредоточено е мислел за нещо, а вторият го е гледал и се е готвел да го убие. За какво ли толкова задълбочено е мислел Лишея? И защо неговият спътник е решил да го убие? Ех, ако можеше да знае…
Каменская
Тя рядко влизаше в болница, но рано или късно настъпва такава възраст, когато и ти самият, и твоите близки, и просто познати започват да попадат в тези заведения все по-често и по-често. През своите трийсет и осем години живот Настя бе лежала в болница само два пъти: единия поради травма на гърба, а другия път я бяха закарали с линейка на „Бърза помощ“ направо от улицата, където я бе сварила поредната хипертонична криза. И още пет-шест пъти й се бе случвало да посещава познати. Това беше целият й „болничен“ опит.
Днес тя дойде в болницата, в която лежеше полковник Гордеев. Намери Виктор Алексеевич не в стаята, както бе очаквала. Полковникът седеше на пейка в болничния парк и с очила на носа, четеше дебел вестник. Настя беше сигурна, че той не я вижда, но щом приближи до пейката, Гордеев, без да откъсва очи от страницата на вестника, избоботи:
— А къде е Коротков? На него наредих да се яви с доклад, а не на теб.
— А аз да си тръгвам ли? — попита Настя с равен тон, като се постара да не издаде обидата си.
Виктор Алексеевич най-сетне вдигна очи от вестника, свали си очилата и по навик пъхна края на рамката в устата си.
— Боже, боже, колко сме били обидчиви — замислено констатира той и поклати глава. — Е, спокоен съм тогава, всичко е наред, всяко нещо е на мястото си, ти не си се променила, пак си такава чувствителна, каквато беше, значи Юрка не е разрушил отдела в мое отсъствие. Засега. Сядай. — Той потупа с ръка мястото до себе си на пейката. — Е, къде е този нехранимайко, моят заместник?
— Ще дойде след един час. А как е сърцето ви? Какво казват лекарите?
— А! — Полковникът махна с ръка. — Нищо интересно. Като на всеки началстващ субект на моята възраст. И на всички казват едно и също: ако искате да запазите здравето си, престанете да работите като началник, заемете се с нещо по-лесно. Ама това са глупости, Стасенка, и няма смисъл да говорим за тях, да наливаме от пусто в празно. По-добре ми разкажи за този телевизионен изрод. Още ли няма трети труп?
— Слава богу! — Настя се озърна и крадешком се прекръсти.
— Това пък какво е? — вдигна вежди Гордеев. — Откога така? Добре де, не ми отговаряй, и сам разбирам. Между другото, и аз неотдавна се улових, че се прекръстих пред вратата на генерала, когато ме беше извикал да ми трие сол на главата. Представяш ли си? Напълно автоматично се прекръстих, без да се замислям, и то с такава лекота, сякаш съм го правил цял живот. Ето, това правят гените! Народът в Русия се кръсти от хиляда години, а те решиха само за едно поколение време да ни направят безбожници, шантавите мичуринци. Е, та какво казваш за изрода?
— Виктор Алексеевич, той наистина е някакъв изрод. Нагъл до немай-къде. Експертизата показа, че надписът на плаката и бележката относно парите за погребението са написани от една и съща ръка. Това първо. Куршумите, с които са били убити Старостенко и бездомникът, са изстреляни от един и същ пистолет. Това второ. На „погребалните“ пари и на бележката са намерени отпечатъци от пръсти, принадлежащи на един и същи човек, но не на нашия бездомен покойник. Това трето. Същите отпечатъци са намерени на керамичните рибки и пластмасовите куклички, оставени от убиеца на двете местопрестъпления. Това четвърто. Създава се впечатление, че е луд и изобщо не мисли да крие следите си.
— Е, доколкото си спомням това, което миналия път ми докладва Коротков, вие търсите именно луд човек — отбеляза Гордеев, — така че няма нищо за чудене. Лудият си е луд. Как върви търсенето?
— Върви — отговори неопределено Настя. — Криво-ляво… А може да се каже и обратното — че всички са на нокти из цялата страна, търсят сред населението нашия Горшков. Само че това не променя нещата: още не са го намерили. А аз всеки момент очаквам нов труп с пламенен привет от уважаемия Александър Петрович. Вчера Олшански най-сетне получи неговото досие и го изпрати на експертите, за да видят почерка и дактилоскопичната му карта.