Консултантът, чиито услуги хората толкова активно ги бяха съветвали да използват, се оказа младеж на около двайсет и пет години и отначало това накара Татяна да изпита известни съмнения. Те впрочем бързо се разсеяха, тъй като специалистът по котки се оказа наистина знаещ и умен, а най-важното — толкова приятно се усмихваше и толкова одобрително гледаше Лиля, че пробуди доверието дори у Татяна, която през дългите години следствена работа вече бе поизгубила способността си да вярва безогледно на непознати хора.
— Най-важният въпрос, на който трябва да си отговорите, е: за какво ви е нужна котката — каза той. — Хайде кажи, Лиля, за какво ти е тя на теб?
Наистина Татяна се учуди от така поставения въпрос, но само след петнайсет минути високо оцени консултанта. Единайсетгодишната Лиля, макар да беше много умна за възрастта си, също се стъписа и дълго не можа да схване какво се иска от нея. През следващите петнайсет минути ситуацията се изясни напълно: ако искаш домашният ти любимец да те обича и да ти е предан от все сърце, да се радва, щом те види, като на най-голямо щастие и да те ближе по бузата, когато си тъжен, трябва да си вземеш кученце, но същевременно да имаш предвид, че кучетата изискват много повече внимание, време и грижи от котките. Ако пък искаш да имаш край себе си живо същество, което не изисква да му отдаваш много сили и време, котката е именно това, което ти трябва, но от нейна страна не можеш да разчиташ на сърдечна привързаност — тя не е устроена така, няма открито да ти се радва и няма да тъгува, докато те няма наоколо. Ако пък човекът знае точно за какво му е нужна именно котка, отново изниква въпросът: защо? За съвместен живот или за развъждане и печелене на пари от продажба на потомството? Всяка порода има своя специфика и това, което е добре от гледна точка на печалбата, невинаги подхожда за комфортно съвместно съществуване — и обратното. Освен това трябва да се вземат предвид особеностите на характера на бъдещия стопанин и състоянието на здравето му, наличието на други животни в семейството и така нататък. Но до консултация относно избора на порода така и не се стигна, защото се разбра: на Лиля й е нужно именно кученце. Момичето живее с млада и много заета майка, чувства се самотно вкъщи, трябва му истински сърдечен приятел, топъл и открит, а не затворена, хладна и независима котка. Друг въпрос беше, че Маргарита, майката на Лиля и бивша съпруга на Стасов, не беше давала съгласието си за куче и не се знаеше дали ще го даде, но това наистина беше друг въпрос.
— Колко ви дължа за консултацията? — попита Татяна, когато разговорът приключи.
Младият фелинолог се усмихна обезоръжаващо.
— Не са ли ви казали? Аз не вземам пари за консултациите си, само храна за котки. Виждате ли колко имам?
— Той посочи с ръка стаята, из която ту лениво обикаляха, ту се разтичваха като бесни шест котки от различни породи. — Парите не стигат да ги изхранвам, кутия хубава консерва струва двайсет и седем рубли. Когато ми довеждат котка за лечение, тогава естествено вземам пари, но за обикновени съвети — не.
Наистина я бяха предупредили, че трябва да занесе храна, и Татяна извади от чантата си две кутии „Феликс“. В магазина й бяха казали, че храната с тази марка е най-добрата.
— Това достатъчно ли е?
— Благодаря — отново се усмихна консултантът. — Много ми помагате. А за кученцето си помислете, по всичко личи, че на вашата Лиля й е нужно куче. Котката ще я разочарова, няма да й даде приятелството, на което момиченцето разчита.
— Странен човек сте — каза Татяна, вече облечена и застанала до вратата.
— Защо? — учуди се младежът. — Защото мъжете трябва да се занимават с кучета, а котките са женска работа, така ли?
— Не, не затова. Смятах, че щом сте любител на котки, би трябвало всячески да агитирате хората да си вземат именно котки, а не да ги отказвате от това. А вие ги отказвате.
— Ами именно защото съм любител, както се изразихте, на котките — засмя се той. — Аз обичам не някакви конкретни животни, които в момента са при мен, а изобщо всички котки. И не ми е все едно как живеят те, в какви ръце попадат, какво става с тях. Разбирате ли? Аз не искам една котка, дори никога да не съм й виждал очите, да попадне при стопанин, който няма да я обича, който много скоро ще съжали, че я е взел в дома си. Такъв стопанин може в един прекрасен момент да я изхвърли на улицата или да я даде на първия срещнат. Котката ще страда. А нима тя е виновна, че не е оправдала надеждите му? Тя е такава, каквато е по природа, а човекът не е помислил за това, той не знае нищо за котките и смята, че си взема някаква разновидност на куче, само че малка, която не е толкова лакома и не изисква грижи, с която не е необходимо да се разхождаш два пъти дневно при всякакво време. И когато става ясно, че котката няма нищо общо с кучето, започват разочарованията и разните последствия: стига се дори до жестоко отношение или — както вече казах — до изхвърляне на улицата. И щом мога да предотвратя такава ситуация…