Вкъщи ги очакваше голяма компания. Освен мъжа й и племенницата й, там бяха Миша Доценко и Серьожа Зарубин. „Съветници — колкото щеш — помисли си Татяна. — Само че дали ще има полза от съветите им?“
— Танюша, вече имаме един проблем по-малко — радостно заяви Стасов още щом двете с Лиля прекрачиха прага. — Можеш вече да не се страхуваш от твоя откачен насилник.
— От Горшков ли? — ахна Татяна. — Да не би да са го заловили? Ау, браво на вас, невероятни сте!
— Не, не, Татяна Григоревна — намеси се Миша, — не сме го заловили, но изяснихме, че със сигурност не е той. И пръстовите отпечатъци не са негови, и почеркът. Но се появи един допълнителен проблем.
Татяна отново изпита страх. Господи, какво друго сега?
— Е, какво има? — попита на глас и недоволно си каза, че този глас предателски трепна. — Лиля, иди да си поиграеш с Гришенка, имаме си разговори между възрастни.
За нея не остана скрито, че Доценко, кой знае защо, се спогледа с Ирочка. Татяна леко си пое дъх. Изглежда, напразно се страхува, сега няма да й съобщят нищо лошо. Тези двамата явно проявяват взаимен интерес и сега избират удобна форма, за да й съобщят, че са решили да поживеят заедно или да заминат някъде за седмица, или нещо друго такова, лирично-романтично. Страхът я поотпусна и Татяна изведнъж почувства, че е ужасно гладна. Без да обръща внимание на проточилата се пауза, тя бързо отиде в кухнята.
— Таня, преоблечи се! — чу се уплашеният вик на Ирочка. — Къде в кухнята с хубавия костюм?
Татяна само махна с ръка и вече се бе приготвила да вдигне капака на тенджерата на котлона, когато Ирочка отчаяно я замоли:
— Поне си сложи престилката. И моля ти се, седни на масата, аз ще ти сервирам всичко.
— Е, та какъв проблем имате значи? — попита Татяна почти весело.
— Разбирате ли, Татяна Григоревна, фигурките, които са били намерени близо до труповете… Бош… Ирина Павловна си спомни… Гледахме в албума…
Думите стигаха до нея като през памук. Горшков? Какъв ти Горшков, по дяволите! Защо Горшков? Какво общо има тук Горшков? Идиотка, глупачка без мозък, колко време беше загубено нахалост. И защо тя не се сети веднага? Та то е очевидно…
Да, този тип явно е по-страшен от сексуалния психопат Александър Петрович Горшков. Горшков е жесток и безумен, но е глупав. А този е ярка, талантлива личност. С него няма да е лесно да се справят. Но кой би могъл да помисли, та нали минаха четири години, болката му би трябвало да е утихнала вече. Но не, не е утихнала. Той се е притаил и е изчаквал кога ще може да нанесе удара си. Изчакал е Татяна да се омъжи, да се премести в Москва, да си купи нов апартамент, да роди дете. Направил е всичко точно според класиката, по Пушкиновия „Изстрел“. Той винаги е обичал прозата на Пушкин.
И картините на Бош.
Третата жертва
Колкото повече се отдалечава лятото и приближава зимата, толкова по-къси стават дните и толкова по-често вечер ме наляга тъга. Такава тъга, че не мога да дишам. Никога не бях предполагал, че не умея да понасям самотата. Изобщо никога не бях мислил, че ще живея така…
От самото начало всичко се подреждаше на пръв поглед нормално. Училището, казармата, после милиционерската школа, работата, която ми харесваше и която вършех доста успешно. Любимото момиче се превърна в любима съпруга, роди ми дете. Всичко вървеше като по ноти и аз твърдо знаех, че ако не направя непоправими глупости, ще стигна до подполковник или дори до полковник. А после… Дъската ли ми се разхлопа, какво стана? Поддадох се на всеобщата треска за забогатяване, а и жена ми постоянно ме окуражаваше, убеждаваше ме да зарежа милиционерската служба и да се захвана със собствен бизнес. Наоколо се виждаха безброй примери за небивали успехи на попрището на бизнеса и на този фон мизерната милиционерска заплата изглеждаше все по-нелепа.
— Я виж, твоят съученик отвори магазин преди две години и сега вече може да изпрати сина си да учи в Англия. Не искаш ли и нашият син да получи добро образование?…
— Я виж, съседът разкри туристическа фирма, а жена му тия дни ми каза, че си купили вила в Испания…