Но умът ми стигаше навреме да се сепна и да си кажа, че още нищо не е решено, че моят нов познат само ми обеща да опита да ми намери работа, нищо повече. Първо, той може да е забравил за мен и за обещанието си само три минути след като си тръгна от къщурката ми. Второ, неговите познати може изобщо да не се нуждаят от услугите ми. Трето, те може да откажат да ме вземат на работа след интервюто, защото нещо не съм им харесал — с възрастта си, с професионалната си подготовка, с липсата ма постоянен адрес, със съмнителната си биография или просто външно. И четвърто, дори да поискат да ме вземат някъде, това може да се окаже неподходящо за мен, защото би било свързано с престъпност, а аз вече за нищо на света не бих рискувал.
Грубо пресичах полета на фантазията си и се стараех да се върна на грешната земя, но само след половин час започвах всичко отначало. Това беше по-силно от мен. Очаквах снощния си познат и продължавах да се надявам.
Глава 9.
Каменская
Извикаха я в шест сутринта. След като постоя на тротоара десетина минути и разбра, че опитите в този час на деня да хване кола, чийто шофьор би се съгласил да я закара извън града, са безперспективни, тя отиде с метрото до гарата и се качи в мотрисата, като предварително се обади от автомат и съобщи на пейджъра на Зарубин с кой влак ще пристигне. Може пък Серьожа да се сети да отиде на спирката, за да я посрещне.
Във вагона беше топло и Настя, свита в едно ъгълче до прозореца, веднага започна да задрямва. Ако се вярваше на разписанието, предстоеше й да пътува около четирийсет минути, така че можеше да подреме малко, без да се страхува, че ще пропусне спирката. Притвори очи, но желанието й да заспи веднага се изпари. На негово място дойдоха спомените за това, което снощи й бе разказала Татяна.
… Всичко започнало като обикновена автомобилна катастрофа. Едната жена, по-възрастната, била зад волана, втората, младо момиче — на предната седалка. Колата с висока скорост излетяла в насрещното платно и в резултат на челен удар младата пътничка загинала, а шофиращата получила изключително тежки травми, смятани за несъвместими с живота. Това, което останало от колата, било закарано в автомобилната инспекция на платформа и при огледа в нея били открити наркотици. И то много, очевидно за търговия, а не за лична употреба. Експертизата показала наличие на същото наркотично вещество в кръвта на двете пострадали — и на загиналата, и на онази, която още била жива. В случая се включило Управлението по незаконна търговия с наркотични вещества и скоро се изяснило, че двете жени — майката и дъщерята Шувалови, били не дребни фигури в мощна групировка, снабдяваща Санкт Петербург с отровата. А за стабилна защита им служели името и репутацията на главата на семейството — Виктор Петрович Шувалов.
Оказало се, че семейство Шувалови отдавна било сериозно разцепено на два лагера. В единия били майката и дъщерята, в другия — бащата и синът. Московчанинът Виктор Шувалов имал втори брак с ярката красавица от Питер. Съпругата категорично отказвала да се премести в Москва, била израснала в Ленинград, тук били всичките й приятели и роднини, така че Шувалов живеел фактически в две къщи, постоянно посещавал съпругата си за по два-три дни, което очевидно напълно я задоволявало. Първа се родила дъщерята, после, след две години — синът. По това време Виктор Петрович ясно осъзнал, че след като се разделил с първата си съпруга, и във втория брак не се е сдобил с вярна спътница в живота. Бракът й бил нужен единствено заради статута и престижа, които й давал, било й удобно да бъде съпруга на голям учен, необикновен и талантлив човек, и в същото време да живее така, сякаш с нищо не е обвързана. Дори до Москва стигнали клюките за многобройните любовни похождения на съпругата на Шувалов и за нейния повече от свободен начин на живот.
Казват, че когато природата дарява на човека талант, той обикновено се проявява в различни области. Виктор Шувалов, освен че наистина бил блестящ и признат учен, рисувал, и то толкова професионално, че станал член на Съюза на художниците и правел самостоятелни изложби. В Москва имал ателие, но понеже се надявал някак да възстанови и сплоти семейството си, се възползвал от широките си връзки и си издействал ателие и в Питер, където се стараел да прекарва колкото може повече време. С годините обаче разбрал, че усилията му са напразни, че жена му толкова се е отдалечила от него, че дори децата няма да помогнат за сближаването им. И няма смисъл той постоянно да пътува до Петербург, напълно е достатъчно да я посещава от учтивост веднъж на два месеца. На предложението му да се разведат жена му реагирала бурно, със сълзи и скандал, крещяла, че го обича и че той е пълен идиот, ако вярва на хорски приказки, а ако подаде за развод, няма повече да види сина си. Но ако остави нещата така, добре, тогава тя ще му разреши да вземе момчето в Москва.