В такава ситуация единствено правилното решение било да организират засада в ателието, за да видят кой ще дойде тук за хероина. По принцип решението било правилно, само че изпълнението му се оказало лошо. Годината била деветдесет и четвърта, а висококвалифицираните милиционерски кадри — рядкост, в милицията работели все повече и повече случайни и зле подготвени лица, а често и изобщо непригодни за такава работа — хора, които не умеят твърде да разговарят, още по-зле умеят да разсъждават, но пък много ги бива да удрят и да стрелят, без да му мислят.
На стопанина на ателието не съобщили за засадата по една много проста причина: когато съпругата и дъщерята в Петербург се занимават с наркобизнес, а съпругът и шестнайсетгодишният син през това време живеят в Москва и семейството не възнамерява да се събере, тогава е напълно логично да се предположи, че разединението на това семейство е нещо чисто показно, измислено за заблуда на доверчивите милиционери, още повече че съпругът все пак посещава Питер, макар и рядко, но редовно. За какво може да говори това? Ясно за какво. Говори, че той взема активно участие в бизнеса, като си е поделил териториите със скъпата си съпруга: тя снабдява Питерския регион, а той — Московския. По тези простички съображения операцията в ателието се провеждала без знанието на Виктор Петрович, който, без да подозира, бил подложен на оперативна разработка. Милиционерите не се тревожели особено, че Шувалов може лично да дойде в ателието. Ако дойдел — тогава щели да решават как да се държат.
Но дошъл не Шувалов, а синът му. За дебнещите в засада милиционери от групата това бил не синът на покойната Екатерина Шувалова, а неизвестен младеж без документи, който, вместо да отговаря учтиво на въпросите, се ерчел и възмущавал, като обяснявал целта на посещението си тук с някакви глупости като четки и картини. При това не знаел точно къде се намират въпросните четки и картини. Повече от подозрително!
Било решено засега да не вдигат засадата, а подозрителния младеж, предварително „обработен“ с няколко удара с гумена палка, да изпратят в участъка. Кой би помислил, че той ще изпадне в паника и ще се хвърли през прозореца! През отворения прозорец на третия етаж на старинна сграда с високи тавани.
После се водили дълги служебни разследвания. Защо милиционерите не се обадили веднага на Шувалов и не го попитали къде е синът му, закъде е тръгнал, с каква цел и как е бил облечен? Да, момчето нямало документи, да, на ничии приказки не може да се вярва, но нали има елементарни начини за проверка. Защото, отговорили милиционерите, Шувалов-старши и младши можело да бъдат в сговор, хлапето да е дошло за стоката със знанието на баща си, а приказките за четки и миниатюри да са били съгласувана лъжа, така че било безсмислено да се обаждат на бащата. Защо милиционерите са се държали толкова неграмотно от психологическа гледна точка? Нима не са знаели, че към юношите трябва да се прилага по-специален подход, че те са способни на безразсъдни и явно неадекватни постъпки, особено когато ги обвиняват в нещо, което не са извършвали? В такава ситуация един възрастен човек може (макар също невинаги) да остане спокоен, понеже знае, че щом не е извършил нищо лошо, много скоро нещата ще се изяснят и ще го пуснат, защото възрастният човек признава правото на другите да грешат понякога. Юношите не признават на никого това право и ако са необосновано заподозрени или обвинени в нещо, вместо спокойно и аргументирано да се защитават, изпадат в ярост, чувстват се оскърбени и са готови дори да се осакатят или самоубият само за да докажат, че „всички наоколо са идиоти“. Това са азбучни психологически истини, как са могли милиционерите да не разбират това? Оказва се, че са могли. Защото на милиционерите, задействани в ателието, никой никога не бил обяснявал това, те не били учили в университет или в милиционерската школа, където се преподава специален курс по психология, нито един нямал завършено висше образование, но пък поне половината имали опит от бойни действия в „горещи точки“ и в Афганистан, където всеки от другата страна на фронта е враг. Без каквито и да било обяснения и дрънканици. Защо милиционерите не са предвидили възможността задържаният да скочи през прозореца и не са направили нищо за предотвратяването й? Ами защото…
Фактът, че момчето загинало, не доказал нищо на никого и Виктор Петрович Шувалов още дълго бил подозиран за участие в наркобизнеса, с който се занимавала жена му. Но самият той, изглежда, дори не се досещал за това. След като погребал сина си до съпругата и дъщеря си, той заминал за Москва. Преди да замине, в разговор със следователя Татяна Григоревна Образцова Шувалов казал: