— Отнеха ми всичко и с един замах. Смъртта на съпругата и дъщеря ми е съдба, но смъртта на сина ми лежи върху вашата съвест. Бог вижда всичко, той няма да остави нещата така. И на вас ще ви бъде отнето всичко, ще видите. Справедливостта винаги тържествува. Човек трябва само да умее да чака. И аз ще дочакам това.
В онзи момент той й се сторил обезумял, но тя разбирала, че човек, който в течение на две седмици е погребал цялото си семейство, не може да бъде друг. Често й се случвало да вижда хора в подобно състояние, съчувствала им от все сърце, но знаела, че рано или късно това минава.
Излиза, че на Виктор Петрович Шувалов не му е минало…
Надеждите на Настя се оправдаха, на перона я чакаше Сергей Зарубин. Когато видя мършавата му фигурка с дебело униформено яке, тя неволно се усмихна.
— Откога оперативният състав ходи с униформи? — пошегува се тя и целуна Сергей по челото.
— Откак заплатата започна да не стига за нормални дрехи — промърмори той. — Не всеки има за съпруг високоплатен професор. Да вървим, приятелко, там те очаква стар познат.
— Кой? — вдигна вежди Настя.
— Ами ето такъв…
Зарубин направи страховита гримаса, озъби се.
— Ушите му — ей такива! — Той вдигна ръце високо над главата си. — Очищата — ей такива! И страшно много зъби. Сети ли се?
— Ау, Андрюша Чернишов, така ли? — зарадва се Настя. — От сто години не сме работили с него. И кучето ли води?
— Че къде ще го дене — позасмя се Зарубин и поведе Настя от перона към милиционерския мотоциклет наблизо. — Какви парадокси крие милиционерският живот, а? За да се видиш с приятел, трябва да чакаш да убият някого на подходящото място. Страх ли те е да се возиш на мотоциклет, Павловна? Че аз не съм най-прекрасният мотоциклетист, за последен път съм карал преди десетина години. Услужиха ми с този всъдеход в местния участък.
Честно казано, Настя се страхуваше. Но нямаше друг изход, не можеше да тръгне пеш, нали.
— Ами пеша? — неуверено попита тя за всеки случай.
— Пеша е далече — обясни Сергей, — поне час и половина. До мястото са около осем километра.
— Да тръгваме тогава — въздъхна тя. — Ако ме претрепеш, Чистяков няма да ти прости.
— Хайде не ме плаши. — Той се качи на мотоциклета и нахлупи каска, втората подаде на Настя. — Много хора няма да ми простят, ако стане нещо. Да не взема сега да се плаша от всички?
След двайсет минути Настя слезе от задната седалка абсолютно вкочанена и схваната. Толкова страх беше набрала, докато се друсаха по неравния път, че всички мускули й се бяха схванали и сега с големи усилия мърдаше ръцете и краката си. До нея веднага дотича огромна овчарка и приветливо размаха опашка. Като се намръщи от болката в краката, Настя приклекна и зарови вледененото си от пронизващия вятър лице в гъстата козина на врата на кучето.
— Здравей, миличък, здравей, Кирюшенка, здравей, мъничък мой. Не си забравил значи старата леля Настася?
Кирил бързо я близна по бузата и веднага деловито се затича към стопанина си, оперативния работник от областното управление Андрей Чернишов, който разговаряше с някого, но се обърна и помаха с ръка на Настя. Тя се огледа, търсейки с очи познати лица. Освен Зарубин и Чернишов, тук бяха Коротков и следователят Олшански. Останалите не познаваше.
— Включвай се, Ася — строго й каза Юра Коротков. — Тук имаме две групи: бездомници и местно население. Тъй като си дама, можеш да избираш дали да работиш със скитниците, или да обикаляш къщите.
— Н-най д-добре да работя п-по къщите — отговори тя, тракайки със зъби от студ, — т-там е топло. А м-може ли да видя т-трупа?
— Само отдалече, сега там работят експертите.
— А ще ми го опишеш ли с две думи?
— Огнестрелна рана от близко разстояние, два куршума в областта на сърцето. Рибка с пластмасова кукличка. Пари за погребение. И бележчица.
— Парите много ли са?
— Като миналия път, точно толкова, в същите банкноти и същата валута.
— Дааа — проточи Настя, — трудно е да заподозрем нашия приятел единствено в непостоянство. Той се придържа твърдо към собствените си вкусове. И какво пише в бележката?
— Буквално не мога да го възпроизведа, но общият смисъл е… — Коротков се почеса по брадичката, извъртял очи надясно. — Нещо като… Не, не става за преразказване. Иди при експерта, бележката е вече у него, виж я сама. И започвай да работиш, не се мотай.