— Ама той няма да научи. Кой ще му каже?
— Хайде де, нямало да научи. — Юра отчаяно махна с ръка. — Кога е било Колобок да не научи нещо? Коля, аз съм нормален детектив и ако не замествах шефа в нашия отдел, пръв щях да хукна негласно да огледам помещенията на Шувалов. И през ум нямаше да ми мине, че ако някой научи, ще си пати началството, а не аз. И едва в ей това кораво кресло — изразително потупа той по облегалката въртящия се стол с доста износена дамаска — започнах да разбирам колко лайна е трябвало да преглътне Колобок по генералските кабинети заради нашата самодейност. Защото ние какво, той ще ни смъмри, па дори да е грубо, но после си продължаваме работата. Така де, всеки отделно взет оперативен работник получава конско само за онова, за което е сгафил лично, а началникът — за всички поред и наведнъж. С една дума, Колянич, изхвърли от главата си мисълта за незаконно проникване и тям подобни глупости. Прояви оперативното си въображение.
— Е, както кажеш — безропотно се съгласи Селуянов.
— Въображението — значи въображението.
Селуянов
Двамата с жена му употребиха за разработването на комбинацията два дни. Коля продължаваше да се занимава с убитите наркомани и още шест-седем престъпления, а Валентина, която и бездруго беше в отпуск, се качи в колата на Селуянов и тръгна да проучва придвижванията на Виктор Петрович Шувалов. Сутрин той отиваше на работа по един и същ маршрут, а след работа — на най-различни места, така че решиха да проведат операцията сутрин. Валентина разучи маршрута от дома на Шувалов в Царицино до университета, където той преподаваше, и Селуянов, който прекрасно познаваше Москва, бързо избра най-оптималната за осъществяването на замисъла точка.
Сутринта, преди да излезе, той за сто петдесет и втори път попита жена си:
— Валюша, защо да не отида сам, а? Остани си вкъщи, а?
— Аха. — Тя се огледа от главата до петите в голямото огледало в антрето. — Разбира се. Според мен съм невероятно красива, не намираш ли?
— Намирам. Хайде да направя всичко сам, за да не излагам на риск неземната ти красота.
— Да бе, ти ще го направиш… Слушай, струва ми се, че този шал не е подходящ за случая. Чакай мъничко, ще взема друг.
— Валя, на човешки език те моля, остани си вкъщи! — Селуянов повиши тон, за да придаде на думите си повече убедителност.
Валентина ловко промуши краищата на извънредно тънкия копринен шал през халката на лъскавата метална щипка във формата на цвете.
— Това е вече друго. Е, лицето ми естествено ще си бъде същото, но всичко останало изглежда напълно прилично, не намираш ли?
Тези думи й бяха любими и Селуянов се забавляваше, като всеки път се стараеше да им отговори по нов начин.
— Не мога да намеря нещо, което отдавна вече са намерили други. И престани да ругаеш лицето си, лично мен то ме задоволява напълно. Край, решено, тръгвам сам. Дай тука ключовете на колата.
Докато го слушаше, Валентина успя да си обуе есенните боти с нисък ток и дългото светлозелено яке. Взе и чантата и бързо погледна часовника.
— Коля, до тръгването имаме точно половин минута, затова ти предлагам да ме чуеш. Ти самият постоянно цитираш началника си, който казва, че всеки трябва да си гледа работата. Твоята работа е да търсиш престъпниците, моята — да карам колата, това го правя много по-добре от теб и ти не можеш да оспориш този факт. Не забравяй, че аз съм седнала зад волана, преди да се науча да чета, и че никой няма да направи по-добре от мен това, което си замислил.
— Аз ще направя всичко както трябва — упорстваше Николай, — между другото, и аз карам кола повече от десет години.
— Разбира се, че ще го направиш — съгласи се Валентина, като отвори вратата и лекичко побутна мъжа си към асансьора, — че кой се съмнява в това? Само че след това цялата ти годишна заплата ще отиде за ремонт на колата. А ако аз седна зад волана, ти гарантирам само лек удар и няколко драскотини. Край, скъпоценен мой, времето изтече, да вървим, че ще изпуснем твоя човек.
Той престана да спори, защото дълбоко в душата си разбираше, че жена му е права. Вече неведнъж бяха използвали за оперативни цели нейното майсторско шофиране и всеки път се бяха смайвали колко добре тази крехка млада жена чувства техниката и я подчинява на всяко свое желание. А главната прелест беше, че мъжете в другите коли изобщо не можеха да заподозрат подобни способности у младата дама, управляваща колата до тях, така че се поддаваха на разработените комбинации като първокласници.