— Защо ли ви трябваше да си имате работа с милицията — каза тя, когато Виктор Петрович й връщаше телефона. — Можехте да ми дадете парите за ремонта и да се разотидем мирно и кротко. А сега ще киснем тук кой знае колко време. Да не би да се надявате, че в милицията ще ви наброят по-малко щети?
— Слушайте — тихо попита Шувалов, — вие изобщо имате ли съвест, поне мъничко? Вие грубо нарушихте правилата за движение, повредихте колата ми и на всичко отгоре искате да ви платя ремонта. Къде са ви учили така? Определено не е в шофьорските курсове. Такива като вас си купуват книжките и се качват в колите дори без да са се научили да познават пътните знаци. Мразя ви — и вас лично, и всичките като вас, „съвсем новите руснаци“. Нека си имам проблеми в работата, но заради принципа ще дочакам служителите на милицията само за да ви натрия носа.
— Я стига, принципен ми се пише сега — злобно просъска в отговор Валя. — Сигурно и той си е купил книжката заедно с колата. Коля — дръпна тя Селуянов за ръкава, — не чуваш ли как тоя тип ме обижда? Защо мълчиш? Кажи му…
— Млъквай! — грубо я прекъсна Селуянов. — Ти си си виновна, краво такава, вечно си търсиш белята. Цялата ми заплата отива за твоите глоби. Седи и мълчи!
Валентина се нацупи и се престори на дълбоко оскърбена.
Когато дойдоха катаджиите, огледът на ситуацията не отне много време. След като направиха всички измервания, милиционерите поред поканиха участниците в пътнотранспортното произшествие в своята кола и им предложиха собственоръчно да напишат обясненията си. Тъй като нито един от тях не се призна за виновен, случаят трябваше да се предаде в комисията по разглеждане на ПТП. След като получиха обясненията, милиционерите, за голямо удоволствие на Шувалов, строго скастриха Валентина, оценявайки нейното поведение на пътя като абсолютно неправомерно, и казаха, че ще ги известят за деня и часа, когато ще трябва да присъстват на заседание на комисията.
След още два дни Селуянов, Валентина и Виктор Петрович Шувалов седяха в кабинета на инспектора от инспекцията по пътищата, която величаво носеше името Комисия по разглеждане на пътнотранспортни произшествия.
— Шувалов и Селуянова? — уточни инспекторът. — Сега ще се ориентирам. А вие кой сте? Съпругът? Засега излезте в коридора, ако ми трябват свидетели, ще ви повикам.
Коля послушно излезе, зарадван, че инспекторът не беше забравил нищо. Бяха го предупредили да махне от помещението третия мъж.
На бюрото лежеше предно стъкло от нечий автомобил. Инспекторът се опита да намери малко свободно място, на което да подреди документите, но не успя: стъклото беше голямо и заемаше практически цялото доста широко бюро.
— Помогнете ми, моля — обърна се той към Шувалов.
Двамата с Виктор Петрович свалиха стъклото и внимателно го подпряха на стената. След това инспекторът зададе на двамата шофьори няколко въпроса, още веднъж прочете техните написани собственоръчно обяснения, проучи въпроса и оповести решението си: гражданката Селуянова да плати глоба и да възстанови на гражданина Шувалов сумата за ремонт на автомобила му. Валентина буквално изтръгна от ръцете на инспектора квитанцията и излетя като куршум от кабинета, като затръшна вратата. Инспекторът сви рамене и съчувствено се усмихна на Шувалов.
— Знаете ли колко такива има…
— Досещам се — позасмя се Виктор Петрович. — Благодаря ви, всичко хубаво.
След две минути в кабинета влезе Селуянов и доволен, огледа бойното поле. Негласното дактилоскопиране на Шувалов бе проведено, бяха получени и образци от почерка му. И което беше особено приятно — без ни най-малко нарушаване на законността.
Глава 10.
Каменская
Настя и Татяна Образцова седяха в кабинета на следователя Олшански и чакаха заключението на експертите относно почерка и пръстовите отпечатъци на Шувалов. Те нито за секунда не се съмняваха, че експертизата ще покаже пълната идентичност на представените образци с онези, които бяха намерени на трите местопрестъпления. Но всички юристи са наясно, че оперативният работник може да е сигурен на двеста процента в каквото и да е, ала за получаване на разрешение за обиск са нужни доказателства, тоест без сведения, представени от експертите, не могат да разчитат, че ще им разрешат да проведат обиски у Шувалов, а без обиските не е възможно да се реши въпросът с оръжието.
— Странен човек е тоя — поклати глава Настя. — Оставя следите си навсякъде, дори не се опитва да ги замаскира някак. Пипа с голи ръце играчките, които подхвърля край труповете, пише бележки със собствената си ръка. На какво разчита?