— Разчита, че никой никога не би го заподозрян — вяло отговори Олшански. — Шейсет процента от всички престъпници мислят именно така, дори и вече да са имали някакви грехове. Ами тоя! Учен, професор, член на Съюза на художниците. На кого би хрумнало да го подозира?
— И пак е странно — тихо се обади Татяна. — Ако се опитва да ми отмъсти за сина си, значи не ме е забравил. Защо тогава разчита, че аз съм го забравила? По принцип би трябвало да разбира, че ще бъде първият, върху когото ще падне подозрението. Защо тогава е толкова непредпазлив? Не ми го побира умът.
— Умна си, Татяна Григоревна — изхъмка Олшански. — Всъщност той правилно е преценил нещата, нали отначало не се сети за него? Вдигнахме милицията в цялата страна накрак, издирвахме твоя Горшков, а Шувалов през това време е хихикал и си е търсил новите жертви. И сега обикаля тъмни местенца, готви се за поредното убийство. Съпругата на Коля Селуянов го е преследвала два дни, видяла е с очите си как твоят Шувалов след работа ходи по гари и големи пазари. Там вечер се събират цели тълпи дрипльовци. Докато ние тук спазваме законността, той ще ни сервира четвърти труп. Но какво да се прави? — Той картинно разпери ръце. — Между другото, за законността. С какви пари вашият героичен Селуянов смята да си поправя колата? Между другото, и колата на Шувалов.
Настя се разсмя. Разбираше какво има предвид следователят. Оперативните работници честичко фалшифицират съобщения, направени уж от платената агентура, получават пари, които да предадат на източника, предоставил ценната информация, и ги харчат за оперативни нужди. Защото законът не предвижда възстановяване на щети на милиционер — дори да са получени заради разкриване на престъпление. Законът вероятно предполага, че всички престъпления се разкриват изключително от хора, седящи зад бюро, с честни физиономии и ясни, незамътени от лъжа очи, а подобен начин на действие не изисква никакви допълнителни финансови операции.
— Не се тревожете, Константин Михайлович, Коля има предвид един автосервиз, където ще му свършат работата без пари заради красивите му очи.
— Какво искаш да кажеш, че приятелчето ти взема подкупи от престъпни елементи ли? — насмешливо примижа следователят. — Не е хубаво, Каменская, не е почтено това.
— Не говорете така, какви ти подкупи! Синът на собственика на този сервиз се е свързал с лоши момчета, едва не се е накиснал в престъпление — тъкмо Коля го е измъкнал навреме от тази компания. Е, и сега таткото се смята задължен за цял живот. Константин Михайлович, ама къде са вашите експерти? Изчерпа ни се търпението да ги чакаме.
— Ще чакаш. Ето, Татяна Григоревна си седи кротко, вземи пример от нея. А ти вечно имаш шило в едно пикантно място. По-добре дай заедно да помислим какво знаем за Шувалов и какво можем да очакваме от него. Че е нагъл и самоуверен — това вече е ясно. Оставя пръстовите си отпечатъци, пише бележки със собствената си ръка, тоест убеден е абсолютно и безпрекословно, че никога няма да се доберем до него. Какво друго?
— Злопаметен е — намеси се Татяна. — И предприемчив. Малко е вероятно да ме е видял по телевизията случайно или по същото време да е минавал наблизо и да е успял бързо да се ориентира, да измисли цял план, да намери Надежда Старостенко, да се договори с нея и да приготви плакатчето. Всичко е било направено предварително, а това означава, че той е знаел за телевизионния мост. През тези четири години аз успях два пъти да си сменя местожителството — първо напуснах Питер и живях у Стасов в Черьомушки, после се преместихме. Но той пак ме е намерил. Или има връзки, или е много предприемчив и изобретателен в търсенето на информация. Мозъкът му е качествен. И в този случай е почти невероятно да е душевноболен. Прекалено пресметлив е.
— Приема се — одобрително кимна следователят. — Каменская, защо мълчиш? Никакви идеи ли нямаш? Друга те познавам аз.
Настя замислено въртеше в ръце сребърно ножче за разрязване на хартия с изящно ангелче на дръжката. Беше взела ножчето от бюрото на Олшански и докато седяха в този кабинет, вече пет пъти бе чула предупреждението му „да не повреди подаръка от любимата съпруга“.
— Той е достатъчно заможен, за да оставя при труповете пари за погребение. Хиляда и двеста долара са значителна сума, много пари за един държавен служител — бавно каза тя. — Вижте какво се получава: според сведения, които успяхме да получим, през последните години той е продал свои картини срещу обща сума около десет хиляди долара. Това са продажбите, които са фиксирани официално. Да речем, че е продал за още около пет хиляди не чрез галерии, а лично. През същите тези години е погребал трима души от семейството си и по наши сведения ги е погребал доста скъпо. Таня, какво каза твоят човек, когото ти помоли да оцени паметника на Волковото гробище?