— Настя е права, Константин Михайлович, помолих един питерски специалист да погледне паметника на гроба на съпругата и децата на Шувалов и той каза, че несъмнено паметникът е изработен от арменски майстори от много рядък камък, който може да се намери само в Армения. Паметникът тежи повече от тон. За такава работа вземат най-малко пет-шест хиляди долара, а и транспортирането и митата излизат скъпо, да не говорим за поставянето. Общо за всичко се получава не по-малко от осем хиляди долара.
— Да продължим със сметките — взе думата Настя. — Извинявайте, че говоря все за пари, но парите са числа, а на мен ми е някак по-лесно с числата, не съм силна в психологията. Та значи интензивността в продажбите на картините на господин Шувалов от година на година пада и той, като здравомислещ човек, не може да не разбира, че не разполага с толкова много бляскави перспективи. Специалистите казват, че все още, макар и по-малко, се търсят неговите произведения, създадени преди трагедията, случила се с неговото семейство. Но онова, което е сътворил след трагедията е било посрещнато много зле от критиката и Виктор Петрович не излага тези творби. С други думи, предстои му да живее изключително от средствата, спечелени от продажбите на старите запаси, но търсенето им, както вече казах, непрекъснато намалява. Вярно, търсенето е нещо непостоянно, особено на произведения на изкуството — днес го няма, но утре го има, и то не просто го има, а творбите буквално се разграбват. Всички ние знаем, че това се случва, но също така знаем, че в никакъв случай не може да се разчита на това. Защото може и да не се случи. Защо ви говоря толкова надълго по този въпрос ли?
— Да, Каменская, защо? — подзе следователят, който, докато слушаше разсъжденията й, нещо бързо си записваше. — Обясни ни, бъди така добра.
— Ще бъда така добра — поусмихна се Настя. — Пресметнато грубо, освен държавната заплата, Виктор Петрович Шувалов е спечелил петнайсет хиляди долара, от които поне осем е похарчил за паметника, още две-три — за организирането на погребението и панихидата на трима души, по този начин му остават, за да живее, не повече от пет хиляди — без каквато и да било увереност, че някога ще получи нови допълнителни доходи. Имал е ателие в Петербург, но не собствено, държавата му го е предоставила вследствие ходатайството на Съюза на художниците през седемдесет и седма година. Той е върнал ателието на държавата. Имал е и апартамент, в който са живеели жена му и дъщеря му, но апартаментът е бил приватизиран на името на жена му. Както е известно, той е смятал да го продаде, за да раздели парите между всички наследници — жена му е оставила родители, сестра и брат. Но сестрата на покойната му съпруга много е харесала този апартамент, а за да може да встъпи във владение, е била нужна толкова дълга процедура и такова количество документи и прехвърляния, че Шувалов е махнал с ръка и е казал, че за нищо не претендира. Тоест Шувалов, общо взето, няма на какво да разчита, не го очакват никакви луди дивиденти. В скоби ще отбележа, че той работи в университета само на половин щат, тоест заплатата му не е кой знае каква. Всичко, на което може да разчита твърдо, е евентуална продажба на колата. Неговата тойота е произведена през деветдесет и втора година, цената на нова е двайсетина хиляди, а за шестгодишна, каквато е неговата сега — най-много десет. По-просто казано, материалното положение на господин Шувалов в момента съвсем не е бедствено, но той не може да си позволи и разточителство. И в такава ситуация той просто така, за едното нищо, хвърля на вятъра хиляда и двеста долара за погребения на хора, които самият той е убил. Изключително за да ги „разкраси“ и да хвърли прах в очите на Татяна. Ако сте съгласни с моята аритметика, ще трябва да приемем един от двата извода.
— Все пак той е луд — кимна Олшански. — Един психически здрав човек не би пилял парите си така. Но това противоречи на картината, която нарисувахме. Този извод ли имаше предвид?
— Този. Има и втори вариант, който не противоречи на общата картина. Той не е луд, но има и някакъв друг източник на доходи. Най-вероятно криминален, защото за официалния живот на Виктор Петрович Шувалов ние проучихме всичко.