— Нима все пак наркотици? — каза Татяна. — Тогава как ли не го разследвахме и нищо не открихме. Значи не сме догледали нещо. Останал му е каналът, който е използвала жена му, и той печели от него. Какъв хитрец! Хем колко се старахме преди четири години, само дето бельото му не душихме… Стоп! Пак не се получава. Ако се занимава с наркотици, той не би се захванал с отмъщения. Това е, първо, нелогично, и второ — опасно. Нали вече се разбрахме, че не е идиот.
— Дайте да започнем отначало — въздъхна Константин Михайлович. — Татяна Григоревна, ти си права, нещо сме сбъркали с логиката си.
Но не успяха да започнат отначало, защото експертите се обадиха на Олшански. Той дълго слуша какво му говореха по телефона, без да реагира с думи, после премести поглед към Татяна и Настя.
— Това беше, момичета, пристигнахме там, откъдето бяхме тръгнали. Пръстовите отпечатъци по играчките не са негови. И почеркът в бележките не е. Е, сега вече наистина трябва да започнем отначало.
— Как така не са негови? — прошепна Настя. — Не може да бъде. Как така?
— Как, как… Не знам как — сърдито отвърна Олшански. — Ами така. Мислете, красавици, как може да бъде. Пак ли нещо сме сбъркали?
За няколко секунди се възцари тишина, после Татяна вдигна глава и тропна с юмруче по масата.
— Той е още по-хитър, отколкото смятахме. Ние смятахме, че е нагъл и самонадеян, а всъщност е хитър и предвидлив. Има възможност да получава нечии пръстови отпечатъци по играчките, има и човек, който пише вместо него тези бележки. Може да е съучастник, който му помага съзнателно, но по-вероятно е да е човек, който дори не се досеща, че го използват. Спомнете си как е използвал Надка Танцьорката. Стилът е същият.
— Добре — оживи се следователят, — това ми харесва. Такава ситуация наистина усложнява разследването, но пък не противоречи на всичко, което знаем. Трябва да търсим оръжието. Ако всичко е така, както каза Татяна, той може да използва и чуждо оръжие, но при всяко положение това оръжие се намира някъде и Шувалов всеки път го взема, преди да тръгне за убийството, а после го връща на мястото му.
— Малко е вероятно — усъмни се Настя. — Това е много рисковано, собственикът може всеки момент да се поинтересува от пистолета си и изведнъж да се окаже, че него или го няма, или мирише на барут. Нали се разбрахме да смятаме, че Шувалов е предвидлив и предпазлив.
Олшански и Татяна се съгласиха с това съображение. Но това съгласие не помогна за търсенето на оръжието. Изводите на експертите правеха абсолютно невъзможно получаването на разрешение за обиск.
Шувалов
Той беше уморен. Беше смъртно уморен от това, което правеше. Но вече не можеше да не го прави. Беше изгубил разсъдъка си, докато се бореше с призраците от миналото, но не бе в състояние да се спре в тази война, защото щом се опиташе да спре, разсъдъкът му се връщаше и ужасът от извършеното ставаше непоносимо болезнен. Единственият начин да забрави тази болка бе завръщането към старата, вече притъпена — тя беше малко полека за понасяне. Връщането към старата болка пробуждаше жаждата за война, която замъгляваше разума му, и всичко започваше отначало.
След това, което се случи със семейството му, той заряза заниманията си със своята любима наука. Теоретичните изследвания в областта на социалната психология започнаха да му се струват скучни и безсмислени, те се опитваха да описват в обобщен вид мислите и чувствата на усреднени, непознати нему хора, докато той се интересуваше само от собствените си чувства. Тези чувства пораждаха мисли, които го плашеха, но от които той не можеше да се избави. Опита да се откъсне от държавната работа, като се позова на възрастта си — шейсет и една години, би могъл и да се пенсионира, но като видя откровено недоумяващите погледи на колегите си, се разколеба. Така де, какъв пенсионер можеше да бъде! Изглеждаше, дай боже всекиму, с десетина години по-млад от възрастта си — проличаваше си значителното старание, положено навремето, за да не се състари твърде бързо, защото имаше млада и красива съпруга. И до последно бе пропъждал от съзнанието си мисълта, че не й е нужен като мъж. Знаеше, че не й е нужен, знаеше, че тя с гнусливо неудоволствие търпи неговите ежемесечни посещения в Питер, но въпреки това я обичаше и се надяваше. Така че се стараеше да се бори с възрастта, доколкото можеше. Спортуваше заедно със сина си, правеше с момчето дълги разходки пеш извън града, отказа цигарите, използваше само най-добрите средства за бръснене, за да не пресушава кожата си и да я опази от преждевременни бръчки. И макар че след трагедията престана да се занимава със себе си, все още изглеждаше великолепно. Шувалов нямаше и някакви особени болежки, които да му пречат да работи със седмици и месеци. Да, колегите му явно не разбраха порива му да изостави научната работа и той остана. Не от мекушавост, не защото не устоя пред общественото мнение — тъкмо той, специалистът в областта на социалната психология, знаеше за общественото мнение всичко и дори повече от всичко. Но Виктор Петрович реши да не извършва постъпки, които биха изглеждали абсолютно нелогични и неразбираеми — и затова подозрителни. Не му трябваха никакви подозрения. Той се готвеше за своята война.