— Обикалям тук, запознавам се с хората — поясни той, след като се настани до масата и отвори бележника си. — Междувременно изпълнявам и поръчение. Вие, Виктор Петрович, сам ли живеете?
— Сам — потвърди Шувалов, като реши да бъде немногословен.
— Имате ли оплаквания от съседите? Някакви викове, скандали, сбивания и подобни неща?
— Не, не е имало нищо такова. Съседите ми са добри.
— Може би им идват някакви подозрителни гости?
— Не съм забелязвал.
— Добре, значи всичко е наред. Сега ето какво… — Участъковият се посмути. — Тук наблизо вчера е имало нападение, опит за обир, на съседната улица. Свидетели са видели, че престъпниците са се затичали през вашия двор. Има основания да смятаме, че някъде тук те са изхвърлили оръжието. Когато са ги задържали, не са намерили у тях пистолет, а всички свидетели на нападението твърдят, че са имали. Нали знаете как се случва често…
Капитанът смутено се окашля и прелисти бележника си.
— Човек намира оръжие и си го занася вкъщи. Можем да го разберем, нали той не знае, че това е пистолет, с който е извършено нападение, смята, че някой просто го е изпуснал, изгубил го е. И си го присвоява. Най-често хлапетии го правят. Случайно вие да сте чували някое от съседските момчета да е намирало оръжие?
Шувалов поклати глава отрицателно:
— Не съм чувал.
— Може би ваши съседи са говорили за това?
— Повтарям: не съм чувал.
— А вие самият? Такова де… не сте ли намирали?
Виктор Петрович ясно разбираше колко неловко се чувства капитанът и това откровено го развесели. Дори се разпусна за една по-дълга тирада:
— Не, младежо, никакъв пистолет не съм намирал. Ще ви кажа и нещо повече: ако бях намерил, щях да проявя достатъчно разум да не си го отнасям вкъщи, а да го предам в милицията. Задоволих ли любопитството ви? Моля да ме извините, имам още много работа. Ако сме свършили…
Капитанът скочи и започна непохватно да напъхва бележника си в папката.
— Да, да, извинявайте. Вече си тръгвам. А вас, Виктор Петрович, ще ви помоля за нещо. Ако случайно чуете за нещо подобно, бъдете така добър да ни се обадите.
— Ще бъда — кимна Шувалов.
Гостенинът бързо огледа стаята и това не хареса на Шувалов. Очите на младежа бяха студени и зорки, никак не се съчетаваха с неговата непохватност и простоватост. Дощя му се участъковият по-бързо да си тръгне, но той като напук спря поглед и се заплесна по окачените на стената портрети, рисувани от самия Шувалов.
— Красиви картини — заяви Доценко.
Тези думи подразниха Шувалов. Нима за картини може да се каже „красиви“? Красиви били! Какво ли разбира тоя галош! Картината не трябва да бъде красива, тя трябва да бъде правдива и да въздейства. Нима „Изглед от Толедо“ на Ел Греко е красива? Но тя така омагьосва, че не можеш да откъснеш очи от нея.
— Кой е нарисуван на тях? — полюбопитства капитанът. — Ето това момче — кое е?
— Това е моят син — сдържано отговори Шувалов.
— А той не живее ли с вас?
— Не.
Беше болезнено да говори за сина си и Шувалов мечтаеше само как по-бързо ще затръшне вратата след натрапчивия посетител. Но Доценко явно не усети настроението му, защото сега заразглежда портрета на дъщеря му.
— А тя коя е?
— Дъщеря ми.
— И тя ли не живее с вас?
— Тя е вече голяма — неопределено каза Виктор Петрович. — Другарю капитан, много бързам, затова, ако нямате повече въпроси…
— Извинете, извинете — разбърза се участъковият.
След като затвори вратата след него, Шувалов видя как капитанът отново извади бележника си, устреми се към вратата на съседите по площадка и натисна звънеца. Виктор Петрович заключи и се върна при стълбата, като се мъчеше да се отърве от неприятното чувство, което му бе останало след посещението на участъковия. Вече беше загубил интерес към книгата, която бе прелиствал преди идването на капитана. Шувалов я върна на мястото й и отново хвана парцала, но мислено отново и отново се връщаше към симпатичния млад милиционер. Защо му беше толкова неприятно? Откъде дойде това тревожно чувство? Сигурно защото участъковият неволно докосна болезнената му рана. Попита за сина му…
За сина му ли? Той дойде с бележник, в който бяха написани адресите и имената на хората, живеещи в неговия участък. Откъде ги е взел? Ясно откъде — или ги е получил от предишния участъков, или ги е взел от паспортната служба. Но нали във всички документи е посочено, че Евгений Викторович Шувалов, роден през 1978 година, е отписан от местожителството си поради смърт.