Виктор Петрович бавно слезе по стълбата, усещайки как краката му предателски треперят. Приседна на дивана и се постара да се съсредоточи. „Този не е участъков. За друго беше дошъл… Но как? Как е могло да се случи? Не, това не би могло да се случи, защото не е възможно да се случи“.
Внезапно слабостта му отмина, главата му се проясни, Шувалов се успокои. Разбира се, че не е възможно. Но може да има и друго. В жилището му има картини. Вярно, не са на Рембранд или Ван Гог, не могат да се продадат на търговете на „Кристис“ и „Сотбис“, но при всяко положение са произведения на признати съвременни руски живописци — не само на самия Шувалов, а и на други, къде-къде по-известни и мастити, които са му подарявали платната си в знак на приятелство и уважение. Някой е насочил престъпници към неговото жилище, а под формата на участъков е дошъл един от тях. Нищо, сега ще изясним тази работа.
Виктор Петрович посегна към телефонната слушалка и набра 02.
— Милиция, кажете — чу се равен женски глас.
— Ако обичате, свържете ме със служба „Справки“ — помоли Шувалов.
— Един момент.
След известно време прозвуча друг глас, също такъв механичен:
— Служба „Справки“.
— Ако обичате, дайте ми телефона на дежурната част на районния отдел на милицията „Царицино“.
— Запишете…
След няколко секунди Шувалов вече разговаряше с дежурния.
— Капитан Доценко ли? — повтори името дежурният. — Ние нямаме такъв служител.
— Това е новият ни участъков — взе да обяснява Виктор Петрович, злорадствайки вътрешно, — обслужва улица „Деловая“. Може би вие не знаете?
— Сега ще проверя — обеща дежурният.
Шувалов чуваше приглушени гласове, но не можеше да различи думите. Знае ли човек, може пък наистина да е бил новият участъков и в неговото посещение няма нищо опасно, най-обикновена обиколка на територията. Виктор Петрович живееше в тази сграда вече двайсетина години, през това време се бяха сменили поне седем участъкови милиционери и някои от тях бяха посещавали дома му именно така. Тогава би могъл да се успокои и да забрави страховете си.
— Ало, чувате ли ме? — отново се разнесе гласът на дежурния. — Ние нямаме такъв служител. Вашата територия се обслужва от старши лейтенант Резвих.
Той благодари и затвори телефона. Значи е бил престъпник, оглеждал е обстановката. Трябва да предупреди съседите за всеки случай. Знае ли човек, може престъпниците да не се интересуват от неговите картини, а от имуществото в другите апартаменти.
Виктор Петрович се преоблече, смени анцуга с дънки и тънък пуловер. Освен него, на етажа живееха още три семейства, трябваше да поговори с всички. Само че беше добре да изчака този мним участъков да излезе от техния вход. Можеше вече да го няма в сградата, но можеше и още да стои у някой съсед.
„Да не бързаме — благоразумно реши Шувалов, — при едно непредпазливо действие може да си спечеля неприятности, тоя тип може да има оръжие. Но все пак какви глупаци са тези бандити! Толкова грубо работят! Хайде добре, аз съм човек зает, учен и да речем, доверчив, не му поисках документи. Ами ако бях поискал? Какво щеше да ми покаже? Пистолет в зъбите вместо удостоверение? Но не, едва ли, днешните бандити са станали по-благоразумни. Вярно, има и някои по-прости, действат със сила, нагло, но пък такива не правят предварително разузнаване, не им достига нито търпение, нито мозък за това. А пък ако се заемат с нещата сериозно, се снабдяват и с документи. Вероятно той все пак е имал някакъв документ. И все пак е странно… Ако е имал документ, защо не ми го показа по собствена инициатива? Това щеше да укрепи позициите му. А той разглеждаше картините. Не, изглежда, че все пак именно моето жилище е било целта му, моите картини“.
Той бавно изпи чая, изяде сандвича си и помисли, че май вече може да отиде у съседите. Шувалов реши първо да посети апартамента, на чийто звънец пред очите му преди час бе позвънил мнимият участъков. Отвори му едър младеж, синът на съседите, който тия дни се бе върнал от казармата.
— От милицията ли? Да, дойде един. Защо?
— Попита ли те за някакво оръжие?
— За какво оръжие? — учуди се момчето. — За винтовката на баща ми ли? Не, не ме е питал. При нас всичко е законно, тате има разрешение и ловен билет.