— Не за винтовка, а за пистолет, захвърлен от престъпници в нашия двор. Наистина ли не попита?
Младежът учудено погледна Шувалов.
— Неее — проточи той слисано, — не е говорил за пистолет. Най-вече ме разпитваше за вас.
— За мен?!
Виктор Петрович се стараеше да запази самообладание, та нали всъщност беше готов за това, за кого другиго да пита един престъпник, който проучва обстановката, ако не за него.
— Ами да. За вас. С кого живеете, кой идва у вас, кога сте си вкъщи… такива работи.
— Ясно. И какво друго питаше?
— Ами… такова… — Момчето се изчерви. — Как сте с парите, нашироко ли живеете или така, скромно.
— И ти какво каза?
— Че какво можех да кажа? Казах, че не знам. Две години бях в казармата, току-що се върнах, не съм се огледал още. Казах му: По-добре попитайте старите, ще се приберат довечера.
— Добре — кимна Виктор Петрович. — Съмнявам се, че този тип ще се върне да говори с родителите ти, но за всеки случай имай предвид, че той не е от милицията. Това е бандит, който е дошъл на разузнаване, бандата му се кани да обере жилището ми. Затова си отваряй очите. Ако го видиш до моята врата, веднага викай милиция. И не само него, а всеки подозрителен човек. Разбра ли?
— Разбрах, чичо Витя — послушно като малко дете отговори синът на съседите.
След това той посети отсрещния апартамент. Там живееше относително успял предприемач, който печелеше достатъчно, за да може съпругата му с двете си висши образования да си стои вкъщи и да отглежда трите им деца. Тя беше симпатична жена, толкова спокойна и уравновесена, че би било немислимо човек да си представи тя да повиши тон на някого. Шувалов я харесваше, естествено чисто по съседски — и трите деца се бяха родили, когато съпрузите живееха вече тук, в тази сграда, и през последните десет години Виктор Петрович много пъти беше й помагал да вкарва в тесния асансьор или да качва по стълбището във входа количката с поредното бебе.
— Виктор Петрович? — учудено възкликна тя, когато видя Шувалов. — Аз пък мислех, че сте на работа. Мислех да дойда у вас довечера.
— Случило ли се е нещо? — разтревожи се Шувалов.
— Още не знам, но исках да ви кажа. Идваха от милицията и питаха за вас. Не знаете ли защо?
— Анечка, вие сигурно имате предвид фалшивия участъков? Вече знам, че е обикалял апартаментите. Дойде и при мен. Всъщност исках да ви предупредя…
— Защо сте решили, че е участъков? — прекъсна го съседката. — Изобщо не е участъков.
— Знам, знам, не се вълнувайте — постара се да я успокои Шувалов. — Тъкмо за това исках да ви предупредя: че не е участъков, а бандит. Вероятно скоро ще се опитат да оберат моя апартамент, та исках да ви кажа да внимавате.
Ана се разсмя звънливо и весело.
— Какво говорите, Виктор Петрович, какъв бандит е той! Прелестно момче, капитан от милицията. Много интелигентен.
Шувалов започна да губи търпение. Уравновесеността и спокойствието несъмнено са прекрасни качества, но не до степен, граничеща със затъпяване и безогледна доверчивост.
— Ана, повтарям ви още веднъж: той не е симпатичен интелигентен младеж и не е капитан от милицията, а бандит, когото неговите приятели са изпратили на разузнаване. Готвят се да оберат жилището ми. Аз смятам да съобщя това в нашия милиционерски участък, но не се надявам много на тях, нали знаете как работят сега милиционерите — нищо не ги интересува. Затова смятам за свой дълг да предупредя съседите, че на нашия етаж всеки момент може да се озоват въоръжени престъпници и трябва да проявяваме бдителност. А това се отнася най-вече за вас, защото се грижите за три малки деца. Аня, моля ви да приемете думите ми с нужната сериозност.
Тя го гледаше с откровено недоумение и продължаваше да се усмихва.
— Виктор Петрович, защо го наричате участъков! Ами той не е участъков. Нашият участъков е Саша Резвих, аз прекрасно го познавам.
— Той ми се представи като нашия нов участъков, но не ми показа документи. А тъй като знам, че нашият район се обслужва от старши лейтенант Резвих, аз наричам този самозванец бандит. Разбрахте ли ме сега?
— Разбрах ви… Ама той не ви ли показа документи?
— Там е работата. Между другото, как се представи на вас?
— Капитан Доценко, Московски криминален отдел. Затова се учудих, че го нарекохте участъков.