— Ето виждате ли, тези бандити предвиждат всичко. Направили са справка и са знаели, че лично вие добре се познавате с нашия участъков, затова са измислили за вас друга легенда, престорили са се на хора от „Петровка“. Разбирате ли сега колко са опасни?
— Но аз видях удостоверението му.
— Нима? — Той скептично вдигна вежди. — И какво пишеше в него?
— Капитан Михаил Александрович Доценко, на длъжност оперативен пълномощник в отдела за криминални разследвания при Главното управление на вътрешните работи на град Москва. Запомних и номера на удостоверението, датата на издаването и срока на валидност. Снимката определено беше негова, гледах внимателно. Защо се учудвате, Виктор Петрович? Мъжът ми строго ме е инструктирал за такива случаи, нали знаете как бандитите тормозят предприемачите, постоянно трябва да бъдем нащрек. Мъжът ми каза, че ако идват служители на милицията, трябва непременно да запомням всички данни от техните документи, защото те най-често са истински, но просто някои милиционери, освен основната си служба, работят и за мафията. Ето — подаде тя на Шувалов квадратно розово листче, — записах ги за вас.
Шувалов слушаше последните й думи сякаш отдалеч. За няколко секунди той изгуби способността си да чува и съобразява и с големи усилия успя да се овладее.
— Да, да, благодаря — промърмори той. — Просто умът ми не побира какво може да иска от мен отделът за криминални разследвания.
Разбира се, кривеше си душата. И знаеше, че Ана прекрасно разбира това. Тогава, преди четири години, когато го подозираха в търговия с наркотици, те със сигурност бяха разпитвали всички съседи, за да разберат не идват ли при него подозрителни типове и дали той не държи нещо особено в жилището си, не носи ли със себе си някакъв багаж, когато се прибира от Петербург… и други такива неща. Подробностите от произшествия като това с неговото семейство трудно се запазват в тайна — дори те да се случат в друг град, — така че Ана определено беше в течение. Значи пак са разровили старите дела, пак се опитват да го свържат с този отвратителен бизнес. Абе да правят каквото искат, да работят, нали затова им плащат. Но ако отново са се лепнали за него, може случайно да го проследят. Което вече е лошо.
Или все пак причината за техния интерес към него не е тази? Не, не и не, това не може да бъде. Никой никога няма да научи какво прави той. Ченгетата не могат да хванат следите му. Значи това са старите истории, свързани с жена му и дъщеря му. И този капитан неслучайно се заинтересува от портретите на сина му и дъщеря му. В стаята има още дузина портрети, а той попита само за тези, сякаш другите не съществуват. Прекрасно знае всичко, просто е глуповат и неопитен и не успя да скрие своята осведоменост.
Но за всеки случай той трябва да се застрахова. Ако са възобновили разследването, може всеки момент да нахълтат в дома му за обиск, та за пореден път да се опитат да намерят наркотици, каквито той никога не е имал. Трябва да вземе спешни мерки. Най-важното — да се отърве от пистолета.
Виктор Петрович бързо се облече, сложи оръжието в дипломатическото куфарче и излезе. Добре че навреме се сети, вслуша се в интуицията си. Участъков! Направо се излагат! Нашата милиция за нищо не я бива, нищо не е научила, работят като бездарни актьори в провинциален театър. Глупав капитан — на него наприказва, че бил участъков, а в съседния апартамент дори го е домързяло да се престори, че се интересува от някакво оръжие, уж изхвърлено от престъпници, веднага е почнал да разпитва за Шувалов, хем и истинско удостоверение е показал. На какво е разчитал, интересно? Ако беше умен, предварително щеше да проучи нещата и щеше да знае, че от четирите апартамента на този етаж в три семействата живеят много отдавна, със сигурност се познават и веднага ще информират Виктор Петрович, независимо, че са дали обещания да мълчат. Той обаче е тръгнал да работи несериозно — типично руска черта. Е, нека сега жъне плодовете на безгрижието си. Човек не бива да смята, че е по-умен от другите, това е голям грях. Или ако се изразим не толкова помпозно — просто голяма грешка. Браво на Шувалов, бързо се ориентира: докато те се мотаят и се готвят за обиск, той ще изхвърли пистолета в някой водоем някъде извън града, пък нека го търсят.
Потънал в тези мисли, Шувалов се качи в колата и машинално си каза, че ще има да чака до второ пришествие обезщетението от госпожичката на име Селуянова. Като потисна първия си порив да отиде някъде наблизо, при Царицинските или Борисовските езера, той пое към Околовръстното и свърна към село Беседи. По моста през Москва река Шувалов напусна Околовръстното и пое по пътя към Литкарин. По този път, доколкото знаеше, имаше няколко места, където би могъл с колата да се доближи до самата река.