Трябва внимателно да се обискират ателието на Шувалов и гаражът му. Може би вторият пистолет си кротува там, докато детективите си блъскат главата. Пак там се намират и керамичните рибки. Или поне кутията, в която са били.
Разбира се, Шувалов не е човекът, когото търсят. Щом е достатъчно хитър и предвидлив да използва чужд почерк, чужди пръсти и чужд пистолет, той никога не би се издал толкова глупаво.
И после, изглежда, Виктор Петрович има дама на сърцето. Това още не е сигурно, но се чу нещо подобно. Трябва спешно да бъде открита, не е изключено нещата да се окажат много по-прости, отколкото изглеждат. И пръстчетата, и почеркът, и пистолетът да се намира в нейния шкаф.
Определено не е Шувалов. Дори първичната проверка на местонахождението му по време на телевизионния мост показа, че той изобщо не е бил в Москва. Ходил е в Петербург, за да посети гробищата по случай четвъртата годишнина от смъртта на близките си.
Не, той е достатъчно хитър, за да си осигури и фалшиво алиби. Неслучайно цялата тази история започна именно в деня на годишнината. Не току-така…
Телефонът иззвъня стряскащо като снаряд точно над ухото на Настя. Тя трепна и си изпусна цигарата.
— Е, естествено някои хора си почиват вкъщи, наслаждават се на вкусна вечеря — чу се ехидният глас на Селуянов, — а други се трепят като татко Карло, гонят убийци из Москва.
— Няма вечеря — тъжно констатира Настя, — седя си гладна и изтезавам пресъхналия си мозък с глупави мисли. Казвай каквото си научил.
— Нищо не съм научил — въздъхна Коля. — Командирът ми нареди да ти звънна и да ти докладвам за Шувалов. Корав е като крепостна стена. Намерил бил оръжието, смятал бил да го присвои, съдете ме, граждани, за това дребно нарушение. И е непоклатим. Олшански го задържа, утре сутрин започваме да обискираме леговищата на нашето приятелче. Ася, знаеш ли защо се обаждам…
— Ами нали да докладваш — учуди се Настя. — Ти ми каза така, че Коротков ти наредил. Или ми се е счуло?
— Ех, че си и ти! Ася, порови се в твоя компютър за тая „Збройовка“, нещо ме гложди отвътре. Отговорът от куршумотеката и гилзотеката ще се забави, претоварени са с работа, опашката е огромна. А аз все си мисля, че тази играчка се е появявала някъде из нашите канали.
— Добре, ще го направя, само че по-късно, сега компютърът е зает, Чистяков го е окупирал. Коля, защо ти е неспокойно? Да не би да знаеш нещо и да си мълчиш?
— Всичко, което знам, е в твоя компютър. Но за разлика от мен, той пази това „всичко“ в паметта си и го вади, когато е нужно, а в моята глава е пълна каша. Знаеш ли, върти ми се из главата някаква муха, бръмчи, а не мога да я хвана. Затова съм неспокоен. С една дума, провери, а? И после веднага ми се обади.
— Ще бъде късно — предупреди го тя.
— Няма страшно.
— Много късно. Льошка има още много работа и докато не завърши доклада си, няма да ме пусне до техниката.
— Въпреки това ми се обади.
Оризът и яйцата май бяха готови. Настя постави тенджерката с яйцата в мивката под студената вода и се зае с ориза. В гевгира — да се изплакне, водата да се отцеди. Да се приготви голяма тавичка. Нещо прекалено лесно се получава, трябва да надникне в готварската книга, може да е изпуснала нещо? Настя отвори италианския текст и още веднъж внимателно го прочете. Не, така си е, нищо не е пропуснала. Значи вземаме тавичката, изсипваме в нея ориза, добавяме маслото и чесъна. Да, между другото, трябваше да почисти чесъна. Интересно, колко скилидки? Настя помисли малко и реши, че чесънът е полезен за здравето и особено като профилактика срещу грип, така че колкото повече, толкова по-добре. Ще вземе например три скилидки. Не, четири. Добре де, пет. Да се почистят и счукат. Разбъркваш ориза с маслото и чесъна и го разпределяш и потупваш по тавичката, за да се получи изравнена повърхност. Обелваш яйцата, разрязваш ги на половинки и ги нареждаш по окръжността на тавичката с жълтъците нагоре. И запичаш във фурната за десетина минути.
„Ха, бива си я рецептичката — озадачено мислеше Настя, пъхайки тавичката във фурната. — И какво може да се получи от тази леснотия?“