— Професоре — извика тя от кухнята, — след десет минути вечерята ще бъде готова.
— Не вярвам — долетя от стаята гласът на Алексей.
След десет минути тя изключи фурната и извади тавичката. Мирише вкусно. И изглежда доста симпатично. Но пак не е ясно. Не може да бъде хем да е вкусно, хем да е лесно. Има нещо тука. Нали се случва да мирише приятно, а като го вкусиш — пълна гадост. Интересно, как ли се сервира това? Отделно в чинията ориза, заглаждане и по окръжността му — яйцата? Или всичко накуп? Тя отново надникна в книгата, но не откри указания по този въпрос. Добре, ще го направим, както ни подсказва въображението.
— Льош, хайде идвай де, изстива!
Естествено Настя не се стърпя и опита ориза. Хареса й. Но тя по принцип не е капризна по отношение на яденето, понякога дори не забелязва вкуса на това, което яде. Виж, Льошка е нещо съвсем друго — той се отнася сериозно към готвенето, а към вкусовите характеристики на ястията — взискателно. Според Настя дори излишно взискателно.
— Е, как е? — плахо попита тя, когато мъжът й седна на масата и започна да се храни. — Яде ли се?
— Дори много добре — доволно кимна Чистяков. — Две и половина години след сватбата откривам, че съм се оженил за лъжкиня. Приятна изненада.
— Какви ги приказваш? — уплаши се Настя. — За какво съм те излъгала?
— Ловко се преструваше, че не умееш да готвиш, за да стовариш това бреме върху мен. Но сега лъжата ти е разобличена и от днес нататък аз се самоотстранявам от кухнята. Ще стоиш до печката като всички нормални жени. Между другото, какъв е този шедьовър, с който ме гощаваш?
— Яйца по неаполитански. Льош, това беше чист експеримент, днес за пръв път в живота си прочетох тази рецепта. Е, виновна ли съм сега, че стана вкусно? Льош, аз наистина не умея да готвя, честна дума… — примоли се Настя.
— Нищо не знам — завъртя глава Алексей — и не искам да знам. Аз ще съм напълно доволен всяка вечер да похапвам неаполитански яйца — дори ако ти не умееш да готвиш нищо друго. Значи решаваме така. С неделните обеди с месо, от мен да мине, ще се нагърбя аз, а вечерята в делнични дни поемаш ти.
Ето това е то. Много хора се присмиват над крилатата фразичка на онзи известен политик, обаче тя си е много правилна, напълно е годна да я издигнеш до ранг на афоризъм. Настя искрено искаше да се представи колкото може по-добре, а се получи, както винаги. С други думи, само си изпати. Впрочем от всяка ситуация може да се измъкне някаква полза, ако проявиш мъничко съобразителност.
— Готово — бодро отговори тя. — Но в замяна аз ще поискам редица отстъпки.
Чистяков вдигна вежди и направи твърде изразителна гримаса.
— Например? Между другото, не забравяй — ние не търсим консенсус, той още не се е върнал от разходка.
— Например сега ще ме пуснеш да седна на компютъра точно за петнайсет минути. Трябва да проверя нещо за Коля Селуянов.
— Върви, щом е тъй, изнудвачка такава — разсмя се мъжът й. — Много ли те уплаших?
Настя седна зад бюрото, бързо намери своята директория и папката „Оръжие“ в нея. Търсенето на това, за което й бе говорил Селуянов, не отне много време. Да, неслучайно е бръмчала муха в главата на Коля, имало е защо. Когато събираха информация за първия от деветте убити наркомани, успяха да изяснят, че малко преди да загине, той е купил от някого пистолет марка „Ческа Збройовка“, но този пистолет е изчезнал някъде, никой не знаеше къде е, поне в дома на загиналия не го намериха. Така значи… Интересна история се получава с вас, господин Шувалов!
Тя бързо набра телефонния номер на Селуянов.
— Коля, ако смяташ, че си ми намерил убиеца, дълбоко се заблуждаваш — каза тя. — Аз ти го намерих.
Ирина
Денят от сутринта тръгна объркано и наопаки. Гришенка още през нощта започна да капризничи и Татяна, преди да тръгне на работа, помоли Ирочка непременно да заведе детето в поликлиниката. Ира се засуети: планът, който си бе съставила предната вечер, не предвиждаше поликлиника, защото още преди два дни за тази сутрин беше извикан майстор за поставяне на сателитна телевизионна антена, после трябваше да отиде на пазара за зеленчуци и прясна риба. От девет часа тя се опитваше да намери диспечера по телефона, за да отложи посещението на майстора за друг час, но когато най-сетне успя, беше почти десет и майсторът вече бе тръгнал. Гриша продължаваше да е все така кисел и Ира извика лекар вкъщи.