С телевизионния майстор също се отвориха цял куп проблеми — той трябваше да прекара антената през всички етажи над апартамента на Стасов, но на някои имаше метални врати, ограждащи апартаментите от асансьора, и нямаше кой да отвори една от тях: хората бяха на работа. Наложи се да чакат да се появи някой — или да си дойде за обяд, или деца да се върнат от училище, или домакиня или пенсионер да се приберат от пазар. Майсторът беше весел и приказлив човек, Ира го черпеше с чай и го развличаше със светски разговор, но същевременно страшно се притесняваше, защото времето минаваше, а тя още не беше ходила на пазар, да не говорим за готвенето на обяда и вечерята.
Детската лекарка, която дойде, изрази острото си недоволство, че са я накарали да се разкарва за дреболии, детето било абсолютно здраво, а в участъка й имало истински болни деца и вместо да се заеме с тях, тя била принудена да си губи времето за нервни мамички, които ги мързи сами да отидат до поликлиниката.
— Няма да ви дам болничен — строго каза лекарката. — Не разчитайте на това.
— Аз и не искам — сопна се Ирочка. — Аз не работя.
— А, естествено — върна й същия тон и въздъхна лекарката.
И с тази въздишка изрази всичко, което мисли за такива като Ира. Не работят, увиснали са на врата на мъжете си, главите им са заети само с дрешки и дрънкулки, достатъчно е детето да кихне — и вече викат най-добрите професори по медицина на консилиум, нямат капчица съвест.
Поведението на лекарката се видя на Ира обидно и тя се разстрои. Майсторът продължаваше да седи в кухнята, като периодично проверяваше горните етажи, Ира беснееше, но нищо не можеше да направи.
И точно тогава се обади Татяна и й стовари новината, че в седем часа у тях ще дойде журналист да вземе интервю. Това означаваше, че жилището трябва да бъде в идеално състояние. Господи, но откъде да намери време за всичко това!
— Просто не знам как да постъпя — съкрушено каза Ирочка на майстора. — Чака ме толкова работа, нямам време за нищо, а ние с вас седим тук и си бъбрим.
— Няма проблеми — весело отвърна майсторът, — аз ще си тръгвам, а вие довечера разпитайте съседите кой кога си е вкъщи или се разберете утре да не излизат, тогава се обадете във фирмата. Аз ще отбележа, че работата не е свършена, и ще дойда, когато ми кажете. Винаги така правим, вечно имаме проблеми с горните етажи. Вие сте пак добре, живеете нависоко, над вас има само пет етажа, но се случва да поставяме антени на обитатели на първия или втория етаж в осемнайсететажна кула, където на всеки етаж има врата. Там да видите какво става! Налагало се е да ходя по три-четири пъти.
Вариантът напълно задоволи Ира, но й беше много досадно, задето той не предложи това просто решение още в началото и тя напразно загуби толкова много време. Настани хленчещото момченце в количката и хукна към пазара. Отдавна беше минало обяд и на щанда, откъдето тя винаги купуваше прясна риба, не беше останало нищо интересно. Наложи се да променя в движение кулинарния си план, при това установи, че всички продукти, необходими за рибното ястие, вече са набавени, а за променената програма на обяда и вечерята трябва да се купят съвсем други неща, за които парите явно няма да стигнат. След неприятния инцидент на пазара за дрехи благоразумната Ирочка започна да носи със себе си пари точно колкото да й стигнат за набелязаното, та ако нещо се случи, да изгуби по-малко. Като мърмореше шепнешком за този лош ден, тя купи каквото можа и едва ли не на бегом се прибра. И добре че побърза: днес бе тъкмо такъв рядък ден, когато Стасов бе обещал да се прибере за обяд.
Разбира се, той вече си беше вкъщи и доста огорчено обикаляше из празната кухня. Ирочка виновно започна да обяснява, но забелязала, че Владислав няколко пъти погледна часовника си, млъкна и приготви нещо на бърза ръка.
Уф! Да направим равносметката: Гришенка е нахранен, сложен да спи, пералнята е пусната, обядът мина, антената не е поставена. Какво друго? Да разтреби апартамента и да приготви вечерята, като има предвид и журналиста, когото вероятно също ще трябва да поканят на масата. А колко време остава? За всичко това — два часа.
Ирина подготви някои неща за вечерята и се зае с разтребването, но и тук лошият късмет я преследваше. Отначало установи, че превъзходната течност „Мистър Мускуло“, с която тя бършеше огледалата и стъклата на библиотеката, се е свършила. Хем още сутринта, когато мислеше за пазаруването, Ира си знаеше, че трябва да купи, но после в бързината и ядовете забрави. Наложи се да използва стария начин със смачкан вестник, но това отне десет пъти повече време. После, докато оправяше банята, телефонът звънна и като се втурна към него, тя стъпи накриво и счупи високата стъклена чаша за четки за зъби, която в този момент беше извадила от кръглата й поставка. Понеже беше наясно с общата тенденция на деня, Ирина дори не се учуди, когато, събирайки парчетата, усети остра болка в ръката. Абе просто щеше да е странно, ако не беше се порязала. От звъна на стъклото, строшено върху теракотения под, се събуди Гришенка и първата му работа беше да се втурне да търси Ира „за водичка“. Щом видя порязания пръст и бликналата кръв, той се разрева от страх. Ирочка просто се вцепени: от една страна, ревналото хлапе, което трябваше да успокоява и забавлява; от друга — порязаният пръст, от който силно течеше кръв и който трябваше спешно да бинтова, ако не и направо да се шие в поликлиниката; от трета — незавършеното чистене, което просто задължително трябваше да се довърши, защото съвсем скоро щеше да дойде журналистът. Всичко това беше наложително. А й се искаше съвсем друго, искаше й се да зарови лице в нечие стабилно рамо и да си поплаче.