— Но нали е журналист — упорито възрази Ира. — Таня има уговорка с него. И специално ме предупреди. Значи не е непознат. Андрей Тимофеевич, мисля, че правите от мухата слон.
— А на вас не ви ли хрумва, че може Татяна Григоревна да има уговорка с един човек, а у вас да дойде не той, а убиецът? И изобщо, Ира, няма какво да обсъждаме. Довършете си чистенето, а аз ще остана с вас. Не мога да допусна да оставате насаме с непознат човек. Разбирате ли? Между другото, за какво ще бъде интервюто?
— Струва ми се, че за тези убийства…
— Какви убийства? Свързано ли е с онова телевизионно предаване, в което заплашиха Татяна Григоревна?
— Ами да.
Най-сетне чистенето приключи. Андрей Тимофеевич отнесе прахосмукачката си, а когато се върна, Ирочка вече се бе преоблякла и пудреше нослето си пред огледалото в антрето.
— А, чудесно — добродушно избоботи той, — успели сте с всичко. А се тревожехте.
Журналистът на име Георгий Меншов дойде точно в определеното време и беше доста огорчен, задето Татяна я няма и нямаше да се прибере скоро. Но щом срещна доброжелателната усмивка на Ирочка, се ободри.
— Разбирате ли, аз искам да направя материал за това как се чувства човек, когато над него надвисва някаква абстрактна заплаха. Видях с очите си онова предаване по телевизията, когато се заканиха на Татяна Григоревна и нейната колежка, и ми е интересно, първо, въплътила ли се е тази закана в някакви реални действия, и второ, как реагира на това Татяна Григоревна. И как реагират членовете на нейното семейство. Затова засега можем да започнем разговора с вас, ако нямате нищо против.
Ирочка нямаше абсолютно нищо против, защото за пръв път някой искаше да интервюира лично нея — обикновено журналистите се интересуваха само от Татяна като авторка на популярни романи. Някои наистина се опитваха да вземат интервю от Стасов, като му задаваха абсолютно идиотски въпроси за това как се чувства като съпруг на известна писателка, но Стасов, който не беше твърде деликатен, интелигентно грубиянстваше и бягаше от отговор. На Ирина обаче никой не обръщаше внимание, понеже вероятно я смятаха за домашна помощница.
— И тъй — подзе Меншов, като включи диктофона, — доколкото знам, вече са убити двама души…
— Трима — веднага го поправи Андрей Тимофеевич.
— Наистина ли трима? — учуди се журналистът. — На мен пък ми казаха, че са двама. Сигурно сведенията ми са остарели. Извинете, а вие какъв сте на Татяна Григоревна? Баща?
— Съсед съм, живея в съседния апартамент. Третото убийство е извършено съвсем наскоро.
Ира изненадано погледна Андрей Тимофеевич. Каква памет, а! Вярно, вкъщи обсъждаха с Таня всяко убийство, но в присъствието на съседа това бяха само мимолетни недомлъвки. Виж го ти, как запомнял всичко!
— И тъй, извършени са три убийства. Знаете ли кои са жертвите, защо и при какви обстоятелства са били убити?
— Татяна ще ви разкаже всичко, което сметне за нужно — уклончиво отговори Ирочка, която беше инструктирана много отдавна и веднъж завинаги. — Не мога да обсъждам с вас неща, свързани с материали от следствието.
— Един момент. — Меншов вдигна ръка. — Доколкото ми е известно, Татяна Григоревна Образцова не е следователят, който води това дело. Така че забраната не се отнася за нея и за нейните близки.
Ирочка обаче остана непреклонна. Въпреки своята общителност и лек характер, тя изобщо не беше бъбрива.
— И въпреки това… — отговори твърдо.
— Но нали Татяна Григоревна обсъжда тези въпроси с вас?
— Да, разбира се. И с мен, и със съпруга си.
— Ас вас? — обърна се журналистът към съседа.
— Отчасти — усмихна се той. — Но Ирина Павловна е права — без Татяна Григоревна ние не можем да говорим за тези неща.
— Кажете, не ви ли е страх? — рязко смени темата Меншов.
За миг Ирочка се смути.
— Мен ли? Ами не знам…
— За съжаление Ирина Павловна изобщо не се страхува — отново се намеси съседът. — Аз смятам, че това е неправилно и че тя се държи неправилно, и изобщо отношението й към цялата тази история е абсолютно неправилно. Доколкото съм разбрал от разказите на Татяна Григоревна, става дума за страшен човек, който не би се спрял пред нищо и е способен да причини вреда дори и на някого от членовете на семейството. Това изисква всички да спазват определено поведение и на първо място — Ирина Павловна, която по цял ден е сама с малко дете. Но Ирина Павловна проявява поразително безгрижие и никакви мои съвети и увещания не помагат.