— Кажете… — Меншов замлъкна и въпросително погледна Андрей Тимофеевич.
Той отгатна неизречения въпрос:
— Казвам се Андрей Тимофеевич.
— Да, благодаря. Кажете, Андрей Тимофеевич, ето, вие сте съсед, живеете наблизо… — Отново замълча, защото очевидно не знаеше точно на този етаж ли живее съседът или на друг. — На този етаж ли живеете?
— През една стена — потвърди съседът. — Вратите ни са една до друга.
— Тоест е напълно възможно да сте подложен на не по-малка опасност от съседите ви. Още повече че сте приятели и вие често идвате тук. Вас самия не ви ли е страх?
— Мен ли? — Съседът сякаш бе искрено изненадан. — Мен не, аз мога да се защитя. Ирина Павловна обаче не може, камо ли детето.
— Вие гледахте ли онова телевизионно предаване?
— Разбира се, нали в него участваше моята съседка, която познавам. Беше ми любопитно.
— И какво почувствахте, когато видяхте на екрана плаката със заканата?
Ира очакваше Андрей Тимофеевич да започне да обяснява как се е разтревожил за Татяна, колко неприятно се е развълнувал, но си спомни, че той не си беше вкъщи по време на телевизионния мост. Тя си спомняше това много добре, защото по време на предаването беше вкъщи сама, ужасно се уплаши и притесни, когато видя плаката, и веднага се втурна да звъни на съседа, за да сподели вълненията си. Никой не вдигна телефона, той не отвори и вратата. Защо тогава сега каза, че е гледал предаването? Тя си спомни също, че в деня на телевизионния мост съседът дойде у тях вечерта, както сам се изрази, да „окаже морална подкрепа“, но тогава сред бурното семейно обсъждане Ира не се сети, че по време на предаването той не си бе вкъщи. Излиза, че съседът беше излъгал? Защо?
Втората съпруга на убиеца
Втория път той взе предвид миналите си грешки и се ожени за аспирантка. Сега вече имаше гаранция, че жена му няма да се окаже неграмотна глупачка. Отчете си и друга грешка — за детето. Аспирантката беше младичка, само на двайсет и пет години, затова той реши да форсира събитията, за да успее да направи от жена си това, което трябва, преди да създава потомство.
Когато се женеха, на нея й оставаше да учи още година и половина, а дисертацията й едва беше започната. Той се зае лично и й помогна да завърши работата си в рекордни срокове. Не, Наташа, новата му избраница, никак не беше глупава — и сама щеше да се справи, той просто й помогна да завърши дисертацията си не за година и половина, а за няколко месеца. Имаше ясен план, който смяташе да следва неотклонно. На двайсет и шест години неговата втора съпруга трябваше да стане кандидат на науките, на трийсет — доктор, на трийсет и две — трийсет и три да получи професорско звание, а после би могла и да роди. За жена това не е късно и тогава, на около трийсет и шест, тя ще може активно да се заеме с професионалната си дейност и да продължи кариерата си.
Планът му изглеждаше съвършен и абсолютно изпълним. А най-важното — разумен. С първата съпруга не му провървя, но втората непременно трябва да стане достойна за високото звание член на семейство Данилевичи-Лисовски-Есен.
Планът, толкова разумен и съвършен, в началото се изпълняваше гладко и без проблеми. На двайсет и шест години Наташа стана кандидат на науките и на защитата един от опонентите напълно сериозно заяви, че претендентката е проявила необикновени способности и работата е почти на нивото на докторска дисертация. Активната дейност, насочена към получаването на следващата научна степен, бе започната веднага след защитата на кандидатската дисертация. Но докторската се отличава от нея твърде значително. За да станеш кандидат на науките, трябва да докажеш способността си да водиш самостоятелни и грамотни научни изследвания, от които да има поне малка полза. За да станеш доктор на науките обаче, трябва или да направиш откритие, или да изобретиш нещо принципно ново, или да основеш ново направление в науката. Това вече е друго ниво на мислене. И това ниво се удаваше на втората му съпруга с явни усилия.
Ситуацията се усложняваше и от обстоятелството, че Наташа учудващо лесно забременяваше. За такива жени казват, че им стига да сложиш до тях мъжки панталон, та след девет месеца да родят. Естествено планът не позволяваше да ражда преждевременно и процесът на създаването на докторската дисертация бе съпроводен със седем аборта. Наталия не роптаеше, тя боготвореше мъжа си, беше готова да направи всичко за него и априори смяташе за правилно всичко, което той казва или прави. И то се знае, беше готова да направи всичко, за да бъде достойна — както го изискваше той.