Ного се върна тичешком при хеликоптера и пъхна главата си в кабината.
— Има ли наблизо самолетна писта? — извика той на пилота, който поклати отрицателно глава.
— На картата не е отбелязано нищо.
— И все пак трябва да е имало. Нали от фабриката са се свързвали със страната.
— Дори да е имало, сигурно са я обявили още преди години за негодна.
— Нищо, ще я намерим — закани се Ного. — Мек Нимур сам ще ни отведе до нея със следите си. — Но скоро се осъзна, че говори глупости. — Трябва първо да доведа повече хора. Ако се вярва на следите, Мек Нимур разполага с поне петдесет шуфти.
Остави шестимата войници при фабриката и отлетя за границата да качи първите подкрепления.
— Доли! Хайде, Доли, тук е Фараон. Приемаш ли? — обади се пръв в ефира Никълъс, час преди изгрев-слънце.
— Ако добре познавам мисленето на Джени, а няма начин, щом толкова съм летял с него, предполагам, че ще избере нощта да премине границата и да пристигне призори, когато пистата е достатъчно добре осветена за приземяване.
— Ако Дебелият изобщо дойде — доуточни Мек Нимур.
— Ще дойде, ще дойде — увери го Никълъс. — Джени никога не ме е забравял. — Отново хвана микрофона и се обърна към пространството: — Доли! Хайде, Доли, обади се!
Отговори му само тихият шум на статичното напрежение. Той полека върна радиостанцията на земята. Обаждаше се на всеки петнадесет минути, а останалите неволно се събираха наоколо и напрегнато слушаха няма ли някой да се обади в слушалките на радиста.
Изведнъж Роян скочи на крака и въодушевено възкликна:
— Ето го. Това са моторите на Голямата Доли. Слушайте!
Никълъс и Мек изтичаха на откритото и вдигнаха глави, очаквайки нещо да се появи откъм север.
— Не е херкулесът — рече след известно време англичанинът. — Някаква друга машина. — И за всеки случай се обърна на другата страна, към реката. — Каквото и да е, идва от юг, значи не е за нас.
— Прав си — съгласи се Мек. — Двигателят е само един и по всяка вероятност не е самолет изобщо.
— Хеликоптерът на „Пегас“! — извика с досада Никълъс. — Пак довтасаха.
Двамата се заслушаха внимателно и шумът на мотори се изгуби в далечината. Напрегнатото лице на Никълъс се отпусна.
— Подминаха ни. Не са забелязали лодките.
Върнаха се отново под прикритието на акациите и той повторно се обади. Джени обаче продължаваше да мълчи.
Двадесет минути по-късно се чу как джет рейнджърът се връща обратно. Всички наостриха тревожно уши.
— Пак си отиде — отбеляза Никълъс, но след още двадесет минути познатият шум се появи отново.
— Ного е намислил нещо сериозно — рече Мек. Личеше си, че започва да се притеснява.
— Какво ли? — Никълъс сякаш се зарази от песимизма му. Когато човек като Мек започнеше да се притеснява, значи имаше основателна причина за това.
— Нямам представа — призна си чистосърдечно етиопецът. — Може пък да са забелязали лодките и да стоварват хора, преди да тръгнат по дирите ни.
Той отново излезе на пистата и се вслуша внимателно в звуците откъм реката. След минута-две се върна при радиото, където Никълъс стоеше на постоянен пост.
— Ти стой тук и търси връзка със самолета. Аз ще обиколя района да се уверя дали всички са по местата си. Ако Ного се появи, трябва добре да го посрещнем.
В продължение на следващите три часа хеликоптерът ту се появяваше, ту отново изчезваше. Липсата на продължение обаче приспа бдителността на чакащите и накрая Никълъс дори го мързеше да надига глава от радиостанцията си. По едно време нещо в слушалките му пропука и той подскочи от изненада.
— Фараон! Тук Доли. Приемаш ли?
От вълнение едва отговори:
— Тук Фараон, весели новини ли ми носиш, Доли?
— Очаквам да пристигна след час и тридесет минути — увери го със спокойния си глас и южноафрикански акцент Джени.
— Добре си ни дошъл! — зарадва се Никълъс на съобщението.