Тогава Мек Нимур положи ръка върху рамото му и започна тихичко да шепне в ухото му. Скоро игуменът забрави сълзите си и целият потъна в слух.
— Уредих ти работната ръка — похвали се Мек на Никълъс на другата сутрин, докато изкачваха долината. — Маи Метема ми обеща да осигури сто души работници до два дни и още петстотин до края на другата седмица. Започнал е да раздава индулгенции на всички, които пожелаят да работят за построяването на бента. Който вземе участие в славното дело по откриването светите мощи на Свети Антоний, ще бъде спасен веднъж завинаги от пламъците на чистилището.
И двете жени в компанията се спряха и го изгледаха подозрително.
— Какво си обещал на бедния старец? — попита Тесай.
— След като Ного лиши църквата от нейния покойник, защо да не го заместим с друг не по-малко достоен от първия? Ако наистина открием гробницата, манастирът ще получи за награда мумията на фараон Мамос.
— Това е подло — възмути се Роян. — За да си спечелиш сътрудничеството му, ти просто си го измамил.
— Защо да съм го измамил? — възрази той, обиден от подобно обвинение. — Тъй и тъй, реликвите, които досега са смятали, че принадлежат на покойния Свети Фруменций, са нямали нищо общо с него. Това не е пречело в продължение на векове монашеското братство да се събира около фалшивите мощи и да привлича в обителта си хиляди християни поклонници от страната. След като обаче мощите са били откраднати, самото съществуване на манастира е заложено на карта. Причината, заради която братството е продължавало толкова дълго своята дейност, вече не съществува.
— И затова хайде да ги мамим с фалшиви обещания… — продължаваше да се ядосва Роян.
— Тялото на Мамос е не по-малко автентично от това на изгубения светия. Какво толкова, че покойникът е някакъв древен египтянин, който не е и сънувал за Исус Христос. Стига местните вярващи да имат в какво да се уповават, а манастирът — как да оцелее, всичко е напълно в реда на нещата.
— Според мен е напълно прав — обади се Никълъс.
— Ти откога стана експерт по богословие? — тросна му се Роян. — Нали беше атеист?
Такива изпепеляващи искри се разхвърчаха от очите й, че той вдигна ръка да се предпази.
— Права си. Какво ми влиза в работата да споря по темата? Докато вие с Мек продължавате да обсъждате светиите, ние със сапьор Уеб ще се прехвърлим на въпроса за строенето на бентове.
И забърза към челото на групата, където вървеше неуморимият инженер.
От време на време до ушите му достигаха разпалените реплики на спорещите. Познаваше добре Мек, но с времето се бе научил и какво представлява Роян. Беше му повече от интересно да разбере кой ще победи.
В късния следобед се озоваха в горния край на каменния пролом и докато Мек избираше място за лагер, Никълъс отведе веднага приятеля си на брега на реката, точно над водопада. Докато Сапьора нагласяваше теодолита си, той хвана разграфената мащабна летва и зачака Даниъл да му дава нарежданията си. Другарят му си служеше с властни жестове, с които го караше да припка като козичка нагоре-надолу по скалистия бряг, докато сам важно надничаше в лещите на инструмента си. Това, че Никълъс можеше да се подхлъзне и да си отиде, като че ли не беше от голямо значение.
— Достатъчно! — извика Сапьора, след като за двадесети път беше взел мярка. — Сега искам да отидеш от другия бряг на реката.
— Чудесно! — отвърна му Никълъс. — Как по-добре да премина — с плуване или с летене?
Той се насочи нагоре по течението и след пет минути намери брода, откъдето минаваше пътеката, и пресече Дандера. С доста усилия успя да си проправи път през шубраците и да излезе отново лице в лице с приятеля си, който блажено си пушеше цигарата.
— Да не вземеш да се преумориш? — подвикна му недоволно.
Всеки момент щеше да се стъмни, когато Сапьора най-сетне привърши с измерванията, а на Никълъс му предстоеше тепърва да се сблъска с дългото връщане по десеткилометровия път до брода и обратно. Последните един-два километра измина в пълен мрак, воден единствено от отблясъците на огньовете. Когато се добра до останалите, изтощено се отпусна на земята и захвърли летвата встрани.
— Сега по-добре ми кажи дали усилията си струваха — изръмжа той на сапьора, който дори не благоволи да вдигне поглед от сметачната си линийка. Използваше светлината на малката газова лампа, за да довърши промените в първоначалните си чертежи.
— Не си бил далеч от истината в изчисленията си — похвали той Никълъс. — Точно над водопада, където смятам да вдигна бента, реката е широка тридесет и седем метра.