— Нали си взел мерки?
— Взел съм, разбира се. Вече ти казах. Но самият факт, че сме заедно, вече е риск, не е ли така?
— Очевидно.
— Тогава защо ми определи тази среща?
— Защото имаме нужда от теб.
— Имаме?
— Аз и Джеймс. Нуждаем се от теб.
— За какво?
— За да решим какво да правим с онова, което открихме.
— Говориш за откритието, което поставя под въпрос бизнеса с петрола, нали?
— Точно така.
— Но аз не съм компетентен в тази област. Не виждам как бих могъл да ти бъда полезен.
— Така или иначе вече си въвлечен в играта от Интерпол, нали?
— Да.
— Тогава можеш да бъдеш полезен.
Томаш поклати глава утвърдително. Филипе очевидно се чувстваше притиснат и макар да нямаше доверие на полицията, знаеше, че това е последната му надежда. А коя полиция бе по-добра от Интерпол?
— Още не си ми казал какво е това откритие.
Филипе се изправи рязко и му направи знак да го последва.
— Ела — каза той. — Ще ти покажа.
XXVIII
На връщане към партера не промълвиха нито дума, като внимателно оглеждаха хората наоколо, търсейки подозрителни погледи или издайнически движения. Но всичко изглеждаше спокойно и нормално, посетителите на Сентърпойнт бъбреха възбудено в асансьора, докато слизаха. Поведението на хората им се струваше естествено, но въпреки това, когато излязоха от центъра и се гмурнаха в тълпата отвън, Томаш и Филипе изпитаха силно чувство на облекчение.
Напрежението не ги бе оставило съвсем: двамата се озъртаха често назад или надничаха из ъглите, изпълнени с подозрение към всяка сянка. Геологът пристъпваше енергично, с решителността на човек, който знае къде отива. Когато достигнаха Пит стрийт, двамата свиха на юг и прекосиха голямата артерия в посока, обратна на Скалите. Това беше шумна търговска улица, изпълнена с колоритна тълпа от пешеходци, които оживено сновяха напред-назад. Множеството беше така гъсто, че никой не би могъл да ги открие.
— Доколкото разбрах от онова, което ми каза в Сибир, във Виена си ходил по стъпките ми — отбеляза Филипе, достатъчно успокоен, за да поднови разговора.
— Да, ходих да говоря с човека от ОПЕК, с когото си се срещал през 2002 година.
— Абдул Карим?
— Същият. Каза ми, че си правил оценка на състоянието на световните запаси от петрол.
— И какво още ти разказа?
Томаш се опита да си спомни.
— Ами, говори ми за ситуацията с международното производство на петрол. Каза ми, че страните извън ОПЕК почти са достигнали пика на производство, след който световната икономика ще стане зависима от петрола на ОПЕК.
— Каза ли ти за колко време ще стигне петролът на ОПЕК?
— Доколкото си спомням, каза, че имало петрол за десетилетия напред. Може би век.
Филипе вървеше, забил поглед в земята, погълнат от някаква мисъл.
— А разказа ли ти още нещо за нашия разговор?
— Ами, разказа ми за петрола и енергията, но по същество това беше посланието му. Че петролът извън ОПЕК намалява и светът ще става все по-зависим от петрола на ОПЕК.
— Спомена ли за техническата документация на „Арамко“?
— Каква документация?
— На „Арамко“. Саудитската нефтодобивна компания.
— Не, нищо такова не ми е казвал — отвърна Томаш и погледна приятеля си. — Защо? Трябваше ли?
Спряха на светофара, който светеше червено. Автомобилният поток пред тях сякаш извираше от Парк стрийт, докато пешеходците изчакваха реда си да преминат към следващата отсечка от Пит стрийт.
— В рамките на работата ми за групата, създадена след конференцията в Киото, бе задачата да проуча въпроса с енергията — каза Филипе, без да отговаря на въпроса. — Заех се да изследвам основните нефтени залежи на планетата. Пътувах до Тексас, Русия, Казахстан, Северно море, Мексиканския залив, Аляска… тоест бях навсякъде, където има големи петролни кладенци. И както предполагам, се досещаш, трябваше да посетя страните от ОПЕК. Но проблемът е там, че достъпът до информация в тези страни е затруднен.
— Така е, има диктатура там.
— Не е в това проблемът. От доста време страните от ОПЕК се управляват от авторитарни режими, но винаги са предоставяли съответната информация относно запасите си и производството на петрол. От 1950 година дават подробни данни за положението във всяко едно от нефтените полета. — Взря се в Томаш. — Разбираш ли? Не са се ограничавали само до информация за общата ситуация. Предоставяли са специфични подробности за производството във всяко нефтено поле поотделно.