— И са престанали да ги предоставят?
Филипе поклати глава в знак на потвърждение.
— От 1982 година страните от ОПЕК спряха кранчето за информация. Изведнъж всичко, свързано с техните запаси и производството на петрол, стана държавна тайна. Малкото информация, която отпускаха, беше прекалено оскъдна и неподлежаща на проверка. От този момент нататък пазарът започна да се регулира от предположения и данните от ОПЕК станаха толкова неблагонадеждни, че дори секретариатът на организацията във Виена започна да нагажда информациите за производството на ОПЕК не според официалните данни, предоставяни от самите страни членки, а въз основа на тези предположения.
— Сериозно?
— Невероятно, нали? Дори и ОПЕК не вярва на данните, предоставени от собствените й страни членки.
— Но защо са възприели тази секретна политика?
Филипе впи очи в приятеля си.
— Това е големият въпрос, нали? Кое е накарало ОПЕК да спре информацията за нефтодобива си? Въпросът може да се формулира и по друг начин: какво ОПЕК иска да скрие?
Светофарът светна зелено и хората, които се тълпяха от двете страни на улицата, се устремиха един към друг като два рояка, сляха се по средата и почти веднага се разделиха.
— Кажи де! — подкани го Томаш и се отдръпна, за да избегне сблъсъка с двама австралийци с шорти цвят каки, които пресичаха улицата в обратна посока. — Защо ОПЕК е спряла кранчето с информация?
— Официалният отговор е, че нефтът има огромно геостратегическо значение и страните членки на ОПЕК са принудени да държат информацията в тайна, за да се защитят срещу машинациите на Запада.
— Но ти не вярваш в това обяснение…
— Не — потвърди Филипе. — Не вярвам.
— Защо?
— Защото е елементарно. Защото не се връзва. Защото показва, че ОПЕК крие нещо.
— Но какво? Какво крият те?
— Същия въпрос си задавах и аз самият. И за да си отговоря, месеци наред летях до различни столици на Близкия изток само за да установя, че отново съм изправен пред същата непреодолима стена. Сблъсквах се със същата дълбока секретност и в Техеран, и в Багдад, и в Кувейт, и в Риад. Не можеш да си представиш, все едно си говориш сам.
— Сигурно здраво си ги ядосал.
— Не, тъкмо обратното. Винаги бяха много любезни, даряваха ме с какви ли не подаръци, приготвяха разкошни вечери, отнасяха се към мен с изключителни почести, но нищо не разкриваха. От устата им можех да чуя само официалната версия, че Близкият изток разполага с много петрол и ОПЕК ще навлезе в пиковата фаза след много, много години.
— Точно това ми каза и Карим.
— Такава е официалната версия — настоя Филипе. — Но по време на последното ми посещение в Саудитска Арабия най-сетне ми излезе късметът. Беше ми омръзнало да се блъскам в тези стени от мълчание и реших да опитам да посетя нефтеното поле в Гавар — най-голямото петролно находище в света. Разбира се, ставаше въпрос за почти невъзможна мисия, но въпреки това реших да опитам. За да стигна до Гавар, се наложи да се измъкна от обичайното посещение в Министерството на петрола, където не даваха никаква информация, и да почукам на вратата на един инженерен отдел на „Арамко“. Уговорих си среща с шефа на отдела и на следващия ден отидох в седалището на „Арамко“ — модерен комплекс на границата с пустинята, в Дахран. Човекът ме посрещна много радушно и ми поясни, че не може да ме заведе в Гавар, защото това надхвърля пълномощията му, че много би желал да ми помогне, но бил обикновен инженер, и че трябвало да се обърна към някого по установения ред.
— Правителството ли?
— Министерството на петрола. Да, но аз познавах въпросния ред като петте си пръста. От месеци тъпчех на място и доникъде не стигах. Веднага разбрах, че и този мой опит беше обречен на провал, и се обезсърчих. — Спря за момент, за да се ориентира, и отново подхвана разговора: — Но се случи така, че към края на срещата инженерът трябваше да се види с друг посетител и с деликатност, присъща само на арабите, излезе, за да говори с новодошлия, настоявайки да го изчакам в кабинета му. — Повдигна вежди. — Разбираш какво се случи, нали?
— Останал си сам в кабинета.
— Точно така. Докато усетя, човекът вече беше излязъл и аз бях сам в кабинета. За да убия от времето, станах от дивана и заразглеждах книгите и папките по етажерките. — Спря насред тротоара, сякаш беше стигнал невидим праг. — Забележи, не бях в някой от онези кабинети за връзки с обществеността, каквито има в Министерството на петрола в Риад и където има само пропагандни брошури. Бях сам в кабинета на шефа на един от инженерните отдели на „Арамко“ в Дахран. Това беше работно място и документите по лавиците не бяха рекламни брошури, възпяващи огромните нефтени находища на Саудитска Арабия, а истинска техническа документация. — Филипе тръгна отново. — Прокарах поглед по гърбовете на папките и забелязах една с надпис Проблеми при производствените операции, Саудитски находища. Заглавието ми се стори любопитно, взех папката и започнах да я прелиствам. Онова, което открих още на първите страници, така ме смая, че инстинктивно откъснах всичките листи и ги скрих в чантата си.