— Да, Карим ми го каза. Петролът в страните извън ОПЕК е към края си. Но ти наистина ли вярваш в това? Няма ли да бъдат открити нови кладенци?
— Проблемът е, че петролът е относително рядък продукт заради изключителните условия, които са необходими за образуването му. На цялата планета съществуват едва около шестстотин системи, способни да осигурят петрол и газ в рентабилни количества. От тези шестстотин системи четиристотин са били или още са в експлоатация, а останалите двеста се намират в Арктика или дълбоки води. През последните четиридесет години са открити едва четири супергигантски нефтени находища извън Близкия изток: китайското нефтено поле при Дакин, открито през 1961 година; руското находище Самотлор, открито през 1963 година; Прадхо Бей в Аляска, открито през 1967 година; и мексиканското поле Кантарел, открито през 1975 година. Оттогава насам — нищо. Само малки кладенци, с изключение на находището в залива Сантуш, открито в Бразилия през 2008 година. А от тези супергиганти само Дакин и Кантарел поддържат високи нива на производство, макар и вече с признаци за спад… Всички те са преминали пика. А ако оставим настрани супергигантите и се съсредоточим само над гигантите, ще видим, че тенденцията е същата. По-голямата част от онези, които са в експлоатация след 1970 година, са се изчерпили до 2000 година, какъвто е случаят с находищата Брент и Фортис в Северно море. И само три са влезли в експлоатация през 1990 година. — Погледна Томаш право в очите. — Разбираш ли за какво става въпрос? Петролът извън ОПЕК наистина е на ръба на необратимия пик, ако вече не го е прехвърлил.
— Но защо никой не знае за това?
— Причините са различни — отсъди Филипе. — Основната е, че информацията относно наличния петрол не е достоверна. Например според една от най-уважаваните нефтени агенции в света, американската Джиолоджикъл Сървей, световните запаси на петрол са приблизително 2,5 билиона барела.
— Това много ли е?
— За да добиеш някаква представа, ще ти кажа, че по приблизителни изчисления досега светът е изразходвал малко повече от един билион барела.
— Значи 2,5 билиона е много.
— Разбира се — потвърди геологът. — В тази оценка влизат 1,6 билиона барела от доказани запаси, половината от които са в Близкия изток, плюс деветстотин милиарда барела от недостъпни залежи.
— И при този огромен петролен резерв кога ще настане пикът?
Филипе смръщи вежди, пресмятайки наум.
— Ами светът изразходва понастоящем повече от осемдесет милиона барела на ден, нали така? — Изписа числата във въздуха, сякаш можеше да ги види. — Ако разходът продължи да расте средно с два процента на година, 2,5 билиона барела ще трябва да достигнат пика през… момент да го пресметна… някъде около 2030 година.
— През 2030?
— Горе-долу.
— Тогава какъв е проблемът?
Приятелят му се усмихна насила.
— Тези цифри са фалшиви.
— Фалшиви ли? Но не спомена ли, че това е оценка на една от най-уважаваните петролни агенции в света?
— Да, но това не пречи да са фалшиви.
— Как можеш да говориш така?
— Поради две причини. Първо, защото американците са тези, които твърдят подобно нещо. Както вече ти казах, петролните интереси държат политическата власт в Америка и всичко, което се твърди от американските агенции, трябва да се разглежда през призмата на тази действителност. Джиолоджикъл Сървей, например, според чиито прогнози все още има достатъчно петрол на планетата, е същата агенция, която през деветдесетте години даде песимистична оценка за нефтените запаси в Арктика. Знаеш ли какво се случи впоследствие?
— Ммм… не.
— Задействаха се петролните интереси и агенцията беше принудена да замени песимистичната си прогноза с друга, по-оптимистична. — Филипе намигна. — Сега разбра ли?