— Един билион? В такъв случай кога се очаква да настъпи пикът?
— Скоро. Ще доживеем да го видим.
— Но кога ще е все пак?
Филипе въздъхна.
— Между 2010-а и 2015-а.
— Такава е прогнозата и на Карим.
— Може да бъркам с две-три години, но това е датата за пика на петрола извън ОПЕК.
Насред Пит стрийт се беше насъбрала тълпа, която наблюдаваше двама жонгльори, изпълняващи опасен номер с бутилки. Чуваше се ту ааах, ту ооох, понякога избухваха ръкопляскания — публиката изглеждаше погълната от зрелището. Но двамата приятели подминаха мястото, без да удостоят с поглед уличните артисти, обсебени от проблема, който ги занимаваше в момента.
— Има нещо, което не разбирам — каза Томаш.
— Кажи.
— Ако положението е толкова критично, как е възможно пазарите да реагират едва в края на 2007 година? Тоест достатъчна е една по-силна буря в Мексиканския залив — и цената на петрола се вдига. Пазарите винаги са били много чувствителни и към най-леките колебания в доставките, дори когато става въпрос за временни забавяния, какъвто е случаят с нарушеното снабдяване заради бурите. При това положение как е възможно да не откликнат на нещо толкова мащабно? — Поклати глава. — Не виждам смисъл.
— Истината е, че пазарите вече започнаха да реагират, но не са изпаднали в паника поради една съвсем проста причина — каза Филипе. — Става дума за съществуващото доверие в запасите, с които разполага Близкият изток. Всички вярват, че Близкият изток има необятни запаси от петрол, огромни количества, които по всяко време биха могли да покрият евентуален срив в производството на други страни. Според общоприетото становище Саудитска Арабия и Кувейт разполагат с петролни кладенци, които не се използват и които всеки момент могат да влязат в експлоатация. Това е така нареченият резервен производствен капацитет.
— С други думи, пазарът вярва, че никога няма да настъпи срив в снабдяването?
— Точно така — потвърди геологът. — Заради резервния производствен капацитет на ОПЕК. — Смръщи вежди. — Но ако се вгледаме по-добре, ще видим, че този резервен капацитет е нож с две остриета. Колкото повече намалява производството на петрол извън ОПЕК, толкова повече се увеличава производството в страните от ОПЕК, като по този начин се предотвратява сривът в снабдяването. В резултат на това цените са стабилни и не могат да служат като индикатор на система за предупреждение. От друга страна, добре е да напомним, че цената на продукта трябва да отразява недостига или изобилието му, когато говорим за свободния пазар.
— А не е ли така?
— В случая с петрола — не. ОПЕК пречи на системата да функционира свободно.
— В какъв смисъл?
Филипе направи пауза, преценявайки как по-добре да обясни начина, по който функционира бизнесът.
— Представи си, че пазарът на петрол е свободен и че наличният петрол е достъпен за всички — предложи той. — При това положение естествено би било нефтените компании първо да продадат по-достъпния петрол — точно защото е по-евтин за добиване и защото е по-конкурентоспособен, нали така?
— Разбира се.
— С изчерпването на този достъпен петрол компаниите ще се пренасочат към по-малко достъпния петрол, с по-скъпо производство. При това положение цените ще започнат да се вдигат постепенно, в съответствие с нарасналите производствени цени, предупреждавайки навреме потребителите и правителствата да харчат по-малко и да търсят алтернативни източници на енергия.
— А защо нещата не стоят така?
— Защото пазарът не е свободен. За да проработи механизмът на цените, важно е да има свободен достъп до евтиния петрол. Проблемът е, че евтиният петрол е в ръцете на ОПЕК, която държи всички операции в тайна и определя производствени квоти.
— Когато говориш за евтин петрол, какво по-точно имаш предвид?
— По-евтиният петрол е иракският, следван от саудитския. Ирак и Саудитска Арабия разполагат с невероятни петролни полета, където е достатъчно да пуснеш сонда и петролът изригва като фонтан. В тези страни добивът на петрол е много евтин, разбираш ли?
— Но за какви стойности говорим?
— Ще ти посоча няколко цифри, за да добиеш представа. Русия например изразходва петнадесет долара за извличането на един барел петрол; за същото количество петрол Саудитска Арабия харчи само долар и половина. И дори по-малко.