— Казанова, чуй какво ти казвам. Без саудитския петрол няма петролен бизнес.
— Но как можеш да твърдиш подобно нещо?
— По една съвсем проста причина. Вече видяхме, че производството на петрол извън ОПЕК всеки момент ще достигне пика, нали?
— Да.
— След като прехвърли пика, ще навлезе във фаза на упадък във време на засилено световно търсене и планетата ще стане зависима главно от петрола на ОПЕК.
— Дотук разбрах.
— А сега трябва да си зададем следващия въпрос. — Филипе произнесе следващите думи бавно и отчетливо: — Колко петрол има в крайна сметка в ОПЕК?
Томаш сви рамене, сякаш не смяташе въпроса за кой знае колко важен.
— Карим ми каза, че е достатъчен, за да стигне за сто години.
— Карим само е повторил официалната версия — възрази Филипе. — Знаеш ли какъв е проблемът всъщност? Че никой не знае. След като в ОПЕК смятат, че цялата информация, свързана с петрола, е държавна тайна, и след като е невъзможно да се проверят откъслечните сведения, които подават от време на време за състоянието на запасите на страните, влизащи в картела, факт е, че никой не знае точно колко петрол притежава ОПЕК. Разбра ли?
— Да.
Геологът се прокашля.
— Но все пак знаем някои неща за едни от най-големите производители в ОПЕК. Да видим какво е положението в Иран, който е едва четвърти сред най-големите световни производители на петрол. Имаш ли представа какво е състоянието на иранските нефтени запаси?
— Не.
— Прехвърлили са пика.
— Сериозно ли говориш?
— Иран има четири супергигантски нефтени находища: Агхаджари, открито през 1936 година; Гачсаран, открито през 1937 година; Марун, открито през 1963 година; и Ахваз Асмари, открито през 1977 година. Всички те са прехвърлили пика и иранското производство спада от година на година.
— И казваш, че Иран е четвъртият от големите производители на петрол в света?
Филипе сви устни.
— Обезпокоително, нали? Но по-лошото е, че и други страни са в същото положение. Например единственият супергигант на Оман — Джибал, е прехвърлил пика през 1997 година. Нигерия също е преминала пика, а още по-тревожно е намаляването на производството в кувейтския комплекс Бурган, второто по големина нефтено находище в света, уж да се възстанови налягането в кладенците. Кувейтската нефтодобивна компания съобщи в края на 2005 година, че запасите в Бурган са пред изчерпване. А освен Кувейт, и други страни като Ирак, Сирия и Йемен също са преминали пика.
Томаш се изправи на дивана.
— Извинявай, не разбирам — каза той колебливо. — Намекваш, че ОПЕК е влязла във фаза на спад?
— Не — поправи го. — Твърдя, че повечето от големите производители на ОПЕК са във фаза на спад. — Вдигна показалец. — Но има един производител, само един, на който цял свят се уповава, за да разреши проблемите със снабдяването на петрол в глобален мащаб.
— Саудитска Арабия?
— Абсолютно вярно — усмихна се геологът. — Кралство Саудитска Арабия. Това е основният производител на петрол в света, нещо като спасителната мрежа в акробатиката, опъната под енергийния цикъл, или като въздушна възглавница, която ще омекоти удара от срива на добива по цялата планета. — Вдигна вежди. — Сега разбираш ли защо казах преди малко, че Саудитска Арабия е много повече от основен производител на петрол в света?
— Да.
— Без Саудитска Арабия няма да има достатъчно енергия за задоволяване на глобалните нужди. Световната икономика ще навлезе в дълбока рецесия и навсякъде ще се възцари хаос. Представяш ли си какво ще се случи, ако цената на петрола се вдигне до седемстотин долара на барел?
— Сложно би било.
— Сложно ли? — Филипе се разсмя. — Това просто е краят, драги мой. — Разпери ръце. — Краят. — Наведе се към приятеля си. — Знаеш ли какво означава един барел да струва седемстотин долара?
— Означава неприятности.
— А, в това можеш да бъдеш сигурен — съгласи се той. — Седемстотин долара за барел означава, че вместо да даваш по седемдесет евро за пълен резервоар на колата си, ще плащаш по седемстотин. — Изчака цифрата да произведе нужния ефект. — Седемстотин евро само за да напълниш резервоара на колата.
Историкът подсвирна, впечатлен от перспективата.