— Е, всички ще трябва да минем на велосипеди, нали?
— Ще се наложи. А имаш ли представа как би се отразило това на световната икономика?
— Ще навлезе в рецесия.
Филипе отново се засмя невесело.
— Рецесия не е най-точното определение за онова, което ще се случи. Забележи: шест от последните седем световни икономически рецесии са непосредствено свързани с временни ограничения в снабдяването с петрол. Временни ограничения — повтори той и направи кратка пауза. — А сега си представи какво би станало, ако сривът не е временен, а постоянен. С други думи, ако спадът не е конюнктурен, а структурен, без перспектива за разрешение.
— Ще навлезем в дълбока рецесия.
Геологът впи поглед в приятеля си.
— Подобна ситуация, Казанова, би довела до края на цивилизацията.
— Е, мисля, че това е прекалено крайно.
— Така ли мислиш? — Филипе махна към спокойната и изискана атмосфера на бара. — Виж добре всичко това и си представи какво би се случило, ако се наруши енергийното снабдяване. При тази ситуация всичко, с което сме свикнали, целият този лукс, който вече смятаме за даденост, ще изчезне мигновено. — Започна да изброява проблемите, свивайки последователно пръсти. — Не бихме могли да се придвижим до работното си място, превозът на стоки ще спре, фабриките ще престанат да получават суровини, производството ще замре, както и доставките, индустрията ще се парализира, предприятията ще фалират лавинообразно, хората ще останат без средства за препитание, пазарите ще останат без запаси от продукти, ще се наруши общественият ред, ще има бунтове, грабежи и безредици, държавите ще станат неуправляеми, ще настъпи масов глад и навсякъде ще се възцари хаос.
Томаш се замисли над картината.
— Трудни времена.
— Това ще е краят на цивилизацията, Казанова. — Отвори широко очи, за да подчертае значението на думите си. — Краят на цивилизацията.
Настана тежка тишина. Разговорът вдъхваше ужас и историкът, оглеждайки се в пустия бар, си помисли колко крехко всъщност бе всичко в живота. Историята бе пълна с примери за цивилизации, които бяха изглеждали вечни и несъкрушими, но бяха рухнали ненадейно и завинаги.
— Да, но тази перспектива не е реална, нали? — дръзна да каже Томаш. — Все пак запасите на Саудитска Арабия са нашият спасителен клапан.
— Така твърди Саудитска Арабия.
— А имаме ли основание да се съмняваме в това?
Геологът изкриви устни.
— Ех, Казанова, пак ще ти повторя същото. Откъде да знаем, че Саудитска Арабия наистина разполага с толкова много петрол, след като данните за нейното производство са държавна тайна, а спорадичната информация, която ни подава, не може да бъде проверена.
— Но има ли основание да се подлага на съмнение достоверността на изнесената информация?
Филипе замълча за минута, сякаш обмисляше в каква форма да поднесе онова, което имаше да казва.
— Всъщност да.
Томаш зяпна от изненада и по лицето му се изписа тревога.
— Моля?
Приятелят му отвори картонената папка в бебешко синьо и извади някакви брошури отвътре.
— Знаеш ли какво е това?
Историкът разгледа брошурите. Бяха отпечатани на висококачествена хартия и показваха красиви изгледи на петролни кладенци и модерни машини, работещи сред пустинята. Текстът беше на английски, в началото имаше нещо като грееща звезда в синьо-зелен квадрат с фраза на арабски отстрани и надпис Saudi Aramco.
— Това са рекламни брошури, нали?
— Да, брошури на „Арамко“, петролната компания на Саудитска Арабия. Открих това в кабинета на един служител от отдела за връзки с обществеността на Министерството на петрола в Риад.
Томаш повторно се вгледа в брошурите.
— И какво им е особеното?
— Видя ли текста?
Историкът се зачете.
— Не виждам нищо необичайно. Тук се говори за високите технологии, използвани от Саудитска Арабия в нефтодобива, за внедряването на модерна и сложна техника. — Вдигна очи. — Ако искаш да знаеш, това доста ме успокоява.
— Разбира се, че ще те успокоява. Всеки лаик, който чете това, би трябвало да е впечатлен от технологичната инвестиция, направена от саудитците, за да се гарантира енергийното снабдяване на планетата.
— Тогава какъв е проблемът?
— Проблемът, драги мой, е точно тази технологична инвестиция.