— По думите ти няма нищо по-лесно от това. Правиш дупка и петролът бликва навън.
Геологът се разсмя.
— В общи линии наистина е така — потвърди той. — Петролът в Саудитска Арабия е открит през 1938 година в района на Дамам. Находищата били толкова богати, че американските геолози успели да открият кладенци, докато летели над пустинята със самолет.
— Възможно ли е?
— Да, стига топографските характеристики на терена да го позволяват, както е в случая. Факт е, че полетата могат да бъдат открити от въздуха. Саудитска Арабия изглеждала толкова перспективна за нефтените компании, че те вкупом се устремили натам. Така се родила Арабско-американската нефтена компания, позната с името „Арамко“, чиито акционери били „Стандарт Ойл“, „Шел“, „Бритиш Петролиъм“, „Мобил“, „Шеврон“, „Тексако“ и „Гълф Ойл“.
— Все големи акули.
— Да. И всички били наточили зъби. Разбира се, Втората световна война възпрепятствала развитието на бизнеса, но веднага щом войната приключила, проучванията продължили и били открити нови, още по-перспективни находища. „Арамко“ била национализирана, големите акули били изгонени и Саудитска Арабия заела своето място на геостратегическата карта. — Отпи глътка бира и погледна Томаш с лукава усмивка. — Сега имам един въпрос към теб.
— Слушам те.
— Като имаш предвид, че Саудитска Арабия е най-големият производител в света, колко нефтени находища според теб осигуряват седемдесет и пет процента от добива в страната?
Историкът се замисли.
— Ами… някъде към петстотин, предполагам.
— Не бързай — посъветва го Филипе. — Помисли, това представлява три четвърти от общото количество петрол, добиван в Саудитска Арабия. Мислиш ли, че петстотин полета са достатъчни да попълнят три четвърти от гигантската баница?
— Ами да, имаш право — съгласи се Томаш и се почеса по главата. Реши да рискува с друга цифра, която му се стори по-реална. — Хиляда?
— Не.
— Пет хиляди?
— Не.
— Десет хиляди?
— Не и не.
— Е, отказвам се.
— Хайде, опитай пак. Пробвай с интервали, може да е по-лесно.
Томаш реши да опита с по-голям интервал.
— Между хиляда и пет хиляди полета.
— Не.
— Предавам се. Нямам и най-малка представа. Но и не смятам да редя цифри цяла вечност.
Геологът се усмихна и вдигна показалеца и средния си пръст във формата на буквата „V“, знака на победата.
— Две.
Томаш го изгледа с недоумение.
— Две какво?
— Две нефтени находища.
— Какво?
— Две находища — повтори Филипе. — Седемдесет и пет процента от петрола, добиван в Саудитска Арабия, идва само от две нефтени находища.
Историкът поклати глава смаяно.
— Не може да бъде.
— Казват се Гавар и Сафания.
— Сериозно ли говориш?
— Ще повторя, Казанова — настоя геологът, — седемдесет и пет процента от саудитския петрол се добиват само от две находища. Това означава, че близкото бъдеще на света зависи от две нефтени полета, наречени Гавар и Сафания.
— Боже мой! Как е възможно това?
— Повярвай ми, така е.
— А западните правителства наясно ли са с това?
— Мисля, че никой не е напълно наясно с онова, което става в Саудитска Арабия, драги мой. Хората си мислят, че нещата са както в приказките, че има безброй неизчерпаеми петролни полета, пръснати из пустинята, с огромна производствена мощност, способни да отговорят на нарастващото световно търсене и да разрешат проблемите на другите големи производители. И никой не разбира, че ако световната икономика зависи главно от Саудитска Арабия, то по същество това е зависимост от две полета.
Томаш потръпна вътрешно, докато изричаше въпроса, който изплува в съзнанието му.
— А тези полета в какво състояние са?
— Добър въпрос — отвърна приятелят му със загадъчна нотка в гласа. — Истината е, че никой не знае какво става в Саудитска Арабия, нали? Данните са засекретени и няма независима проверка на съществуващите производствени мощности, нито оценка на запасите. Единственото нещо, с което разполагаме, са пресилените твърдения на саудитците. Нищо повече.
Историкът опря лакти на масата и подпря брадичка на дланите си.
— Две полета — прошепна сякаш на себе си. — Всичко зависи от две полета. — Погледна въпросително към Филипе. — Но що за полета са те?