— Да.
— Пробиването на природния резервоар е аналогично на изваждането на тапата от бутилка с шампанско. Нефтът изригва навън под голямо налягане и тогава се извършва първичното извличане. Петролът приижда в големи количества, просто чудо. — Лицето му постепенно придоби израза на човек, който иска да внуши, че всяко хубаво нещо си има край. — Проблемът е, че след като е бил направен пробив, след известно време налягането ще започне да спада, нали?
— Като прекипяло шампанско.
— Точно така. — Посочи с пръст невидима точка във въздуха. — И тогава започват проблемите. Налягането спада и петролът вече не блика със същата сила. В действителност постепенно губи мощ, тъй като с изтичането на петрола налягането долу става все по-ниско, докато това на повърхността става все по-високо и накрая петролът престане да излиза.
— Петролът свършва?
— Не, не свършва. Още има петрол долу. Проблемът е, че вече не се изтласква нагоре.
— Колко петрол излиза при това положение?
— При първичното извличане ли? Около една четвърт от наличния в резервоара петрол. Което означава, че долу са останали около три четвърти.
— И какво се прави, за да се извлече останалото количество?
— Влиза в действие вторичното извличане. Прилагат се технологии, за да се увеличи налягането в резервоара и петролът отново да потече. Единият от методите е въвеждането на газ в нефтеното находище, по-точно въглероден диоксид, който се смесва с петрола и му дава нова енергия, като шампанското. Друг метод, много използван в Саудитска Арабия, е инжектирането на вода в находището.
— Вода ли? Смесват вода с петрол?
— Не, съвсем не. Водата не се инжектира в петрола, а в поднефтените води в находището. При навлизането на още вода налягането се повишава, нивото на водата се покачва и изтласква нефта нагоре. Поради това в хода на извличането на нефта постоянно се въвежда допълнително вода, за да се поддържа високо налягане в резервоара. Само че този процес води до друг сериозен проблем.
— Какъв?
— Наричат го water cut, тоест „съдържание на вода“. Понеже се налага инжектирането на вода, за да се увеличи налягането в резервоара, в даден момент тази вода започва да се смесва с петрола, което е знак, че суровият нефт е на път да се изчерпи. При първичното извличане петролът тече чист, но с прилагането на вторичното извличане и опразването на резервоара се появяват определени количества вода, примесени с петрола. Отначало е един процент, после са два процента и така нататък. Ето това се нарича water cut. Един кладенец е стигнал до дъното, когато съдържанието на вода превишава това на нефта. Тогава се казва, че нефтът е „удавен“ във вода.
— С други думи, свършил е.
— Не, не е свършил. Обикновено успяват да извлекат половината от наличния петрол. Другата половина остава долу, в изолирани пукнатини, но извличането му става икономически нерентабилно и кладенецът се затваря.
— Разбирам.
Геологът отвори папката, която все още лежеше на скута му. Взе няколко листа и ги показа на Томаш.
— Тези документи са технически доклади на „Арамко“ — каза той. — Повечето от тях са изготвени от инженерите на саудитската петролна компания, но има и няколко, направени от консултанти на фирмата. Във всеки отчет се посочват специфични проблеми, възникнали в определено петролно поле, и се проследяват оперативните трудности след тяхното възникване и евентуално развитие.
— Къде става това? В онзи мегагигант, за който спомена преди малко?
— В различни полета — отвърна Филипе. — Докладите изследват случващото се в различни полета. — Посочи находищата на картата в брошурата. — Както ти казах, Гавар и Сафания произвеждат седемдесет и пет процента от общото количество петрол в Саудитска Арабия. Но ако към тях се добавят другите два саудитски супергиганта — Абкаик и Бери, общата им продукция достига деветдесет и три процента. Тоест четири нефтени полета произвеждат повече от деветдесет процента от всичкия петрол в Саудитска Арабия.