— Невероятно.
Филипе прелисти книжата, които държеше, сякаш търсеше определен документ.
— Да видим какво става в Абкаик. Експлоатацията на това находище е започнала през 1946 година и петролът му винаги е бил смятан с отлично качество, може би най-доброто, което някога е съществувало. — Намери листа, който търсеше. — Ако анализираме ето този доклад, ще установим, че Абкаик е достигнал пика през 1973 година, което означава, че е изразходил повече от седемдесет процента от запасите си. — Махна с ръка. — Сбогом, Абкаик. — Прибра листа и потърси следващия. — Полето Бери, открито през 1964 година, е един от последните супергиганти на кралството и също дава петрол със суперкачество. — Намери документа няколко листа по-натам. — От този доклад става ясно, че за десет години експлоатация налягането в шахтата на Бери е спаднало до атмосферни стойности, след което са преминали към вторично извличане чрез инжектиране на вода. Нещата вървели добре до 1977 година, когато водата започнала да се смесва с петрол. Така нареченият water cut продължил да се покачва, докато накрая удавил петрола в една четвърт от кладенците на Бери и през 1990 година „Арамко“ се принудила да ги затвори. Докладът показва, че от този момент нататък проблемите зачестили и през 1994 година производството тръгнало към залез със спад около шестдесет процента. През 2001 година станало ясно, че са оцелели само малки сегменти от Бери, където все още има чист нефт. — Подреди листите от доклада. — Бери е на път да премине в историята. — Прелисти още няколко страници, търсейки друг отчет. — Споменах ти за Сафания, най-голямото офшорно находище в света, второ по обем на продукцията в Саудитска Арабия. — Филипе извади нови страници от свитъка. — Влязъл в производство през 1957 година, запазвайки относително чист петрола си до края на осемдесетте години, когато се появява пясък в суровия нефт, знак, че налягането заплашително пада. През 2001 година се появила и вода в по-голямата част от находището.
— Какво е нивото на water cut?
— В Сафания ли? Някои кладенци са стигнали до петдесет процента.
— По дяволите!
— Сафания очевидно се намира в упадък, драги мой. Находището е достигнало пика около 1980 година и според докладите проблемите с водата и пясъка продължават да се задълбочават. — Прибра листите от свитъка. — С други думи, ако се съди по данните в тези доклади, трите супергиганта на Саудитска Арабия — Сафания, Абкаик и Бери, вече са прехвърлили пика и се намират във фаза на упадък.
— Остава само най-голямото находище.
— Да, Гавар.
Погледът на Томаш се спря на синята папка.
— Какво се казва в документите за това поле?
Геологът заизважда нови листи.
— Гавар е толкова голям, че е разделен на отделни зони — Айн Дар, Шедгум, Утмания, Хавия, Харад и други. Ето защо в докладите се анализират различни аспекти на производството в тези кладенци — отбеляза Филипе, прелиствайки документа. Посочи един документ. — В този доклад, например, се проучва странният наклон на резервоара, по-точно в зоната на контакта между водата и нефта. — Взе втори документ. — Тук се засягат проблемите с хоризонталното инжектиране в сектора Арабе Д. — Още един. — В този се изследват интервалите на пропускливост. Тук се говори за цифрова симулация, изследваща налягането в хоризонтални сондажи при различен тип хетерогенност.
Изгарящ от нетърпение, Томаш надникна в документите.
— Това нищо не ми говори.
— Естествено, терминологията е специализирана.
— Не би ли могъл да ми обясниш по-просто за какво всъщност става дума в тези доклади?
Филипе престана да прелиства натрупаните един върху друг документи.
— Разполагаме с анализи на различни аспекти на операциите в Гавар — каза той, вперил поглед в приятеля си. — Виж, нито един от тези доклади не съдържа обобщено виждане по въпроса. Но сумарно всички те ни дават относително ясна картина на онова, което става в меганаходището.
— И каква е картината?
Геологът погледна часовника си и внезапно прекъсна разговора.
— Закъсняваме, Казанова! — възкликна той. — Трябва да тръгваме.
— Да вървим ли? — учуди се Томаш. — И къде отиваме?
Филипе вдигна ръка и повика сервитьора. Когато австралиецът понечи да се приближи, той направи знак, че трябва да направи сметката.
— Ще мина през стаята да си приготвя куфара и после ще излезем от града — каза той на Томаш.